Зооинж. д-р Надежда Луканова, онс: Хуманно отношение към коне
НАУЧНА ИНФОРМАЦИЯ
Резюме
Научният интерес за хуманното отношение към животните първоначално е воден от популярни, емоционални, етични и политически проблеми. Сега се е превърнал във важен социален въпрос и заинтересованите страни са съгласни с необходимостта да се разчита на недвусмислени научни доказателства за оценка и взимане на решения относно благосъстоянието на животните.
Конят е опитомен преди повече от 5500 години. Конете се отглеждат за различни цели, като спорт, състезания, удоволствие, туризъм, развъждане, терапия и производство на месо. Регулаторните разпоредби относно отглеждането и грижите за коне се различават в различните държави. В държавите с традиционно развито коневъдство е прието специално законодателство за защита на конете. В някои държави-членки на Европейския съюз (ЕС) насоките са изготвени от компетентни органи, или от заинтересовани страни. Общите насоки на ЕС помагат за подобряване на благосъстоянието на конете в целия Евросъюз.
Съществуват различия в изискванията за хуманно отношение между работните коне и останалите категории. Както и между отделните спортни дисциплини.
При конете в дисциплината издръжливост (ендюранс) най-често се следи за показателите хипертермия и дехидратация и наранявания по крайниците.
В дисциплината обездка конете са податливи към мускулно-скелетни травми. Въпреки това при тях се наблюдават по-малко травми на сухожилията, заболявания на костите и ставите на крайниците, отколкото при конете, участващи в дисциплината прескачане на препятствия (конкур ипик).
Мускулно-скелетните наранявания при прескока, възникват най-често когато крайниците се приземяват на земята. За това от особено значение е теренът, на който се провеждат такива състезания. В дисциплината всестранна езда най-често възникват контузии (куцота, травматични наранявания) във втората фаза – крос.
При беговите коне и полото, най-често се развиват белодробни кръвоизливи, като резултат от бързата скорост, която се развива и резките движения (спиране, завои). Също и дехидратация, както при конете от ендюранса.
Независимо от дисциплината, в която участва конят, важно е дали екстериорът на конят е подходящ и отговаря за изпълнението на характерните за съответната дисциплина движения. В противен случай животното изпитва дискомфорт и невъзможност за изпълнението на движенията.
Въведение
Конете са стадни животни. При естествени условия те живеят заедно в групи. Групите обикновено се състоят от един, а понякога и повече от един възрастен жребец и няколко кобили с потомство им, включително подрастващи мъжки кончета. Младите и по-старите жребци, както и кобили останали без група, се групират в отделни групи. В една група има социален ред, който се оспорва при въвеждането на нови членове. Новият обществен ред обикновено се формира в рамките на няколко дни до седмици. Животът в стабилни групи има редица предимства сред свободно отглежданите коне, главно по отношение на социалното поведение, търсене на храна и вода и стратегия за защита, за да се избегнат или сведат до минимум срещите с хищници. Например, всички коне от една група рядко лягат заедно. Един кон винаги ще остане изправен и ще охранява групата. Конете обикновено стават тревожни и несигурни, когато са изолирани от други коне.
При домашните коне липсата на социален контакт както в ранна, така и в по-късна възраст може да доведе до развитие на анормално поведение. Анормалното поведение е знак, че средата и/или условията, в които се отглеждат конете, не отговарят на техните нужди. Такива са прикуските (вдишване на въздух през устата, търкане със зъби на яслата или преградата на бокса или обора) (снимки 1 и 2), нервничене при боксово отглеждани коне, или по-агресивни взаимодействия между конете, когато са на паша с други коне. Освен това младите коне, настанени в група, са по-лесни за управление и обучение, отколкото младите коне, държани поотделно.
