Зооинж. д-р Надежда Луканова: Оценка на мерките за биологична сигурност на животновъдните обекти за отглеждане на свине на открито и на рисковете от проникване и разпространение на вируса на АЧС в тях
Научно становище на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ)
РЕЗЮМЕ
По искане на Европейската комисия (ЕК), Панелът по здравеопазване и хуманно отношение към животните (AHAW) на Европейския орган по безопасност на храните (ЕОБХ) изготви и публикува на 09.06.2021 г. научно становище, относно две технически задания, свързани с Африканска чума по свинете (АЧС) и отглеждане на свине на открито.
От началото на 2014 г. до момента генотип II на АЧС се среща в Белгия, България, Чешката република, Естония, Унгария, Гърция, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия , а генотип I присъства в Италия (само Сардиния) от 1978 г. За болестта се съобщава и в Беларус, Молдова, Сърбия, Русия и Украйна, което създава постоянен риск за всички държави членки, които имат обща граница с тези трети държави.
Научното становище разглежда отглеждането на свине на открито в Европейския съюз (ЕС), оценява риска от проникване и разпространяване на АЧС, свързано със свинефермите на открито и предлага мерки за биосигурност и контрол за свинеферми на открито в засегнатите от АЧС райони на ЕС. Отглеждането на свине на открито е често срещана практика, както и различни видове ферми присъстват в целия ЕС.
Тъй като на европейско ниво няма законодателство за категоризиране на свинеферми на открито в ЕС, информацията е ограничена, не е хармонизирана и следва да се тълкува внимателно.
Началният риск от проникване на вируса на АЧС (ASFV) и неговото разпространение в свинефермите на открито е висок, но със значителна несигурност. Панелът AHAW смята, със сигурност 66 – 90%, че ако във всички свинеферми в райони на ЕС, където АЧС присъства при диви и домашни свине, независимо дали свинете се отглеждат в закрити или открити свинеферми, има изградени и правилно поставени единични плътни или двойни огради (при най-лошия сценарий без да се вземат предвид различни зони за ограничение или конкретни ситуации), и без други специфични мерки за биосигурност или контрол, това би намалило броя на нови огнища на АЧС, възникващи в тези ферми в рамките на една година с повече от 50% в сравнение с началния риск. Панелът заключава, че редовното прилагане на независими и обективни оценки на биосигурността в стопанството, използващи обстойни стандартни протоколи и одобряване на свинефермите на открито, въз основа на риска им за биосигурност по официална система, управлявана от компетентния орган, допълнително ще намали риска от проникване и разпространение на АЧС, свързан със отглежданите на открито свине.
Задание 1 разглежда рисковите фактори за проникване и разпространение на АЧС, оценка на устойчивостта на фермите на открито при различно управление и мерките за намаляване на риска, ефективността на забраната за отглеждане на открито в засегнати или рискови райони и прави оценка на рисковете, свързани с възможни варианти за изключения от забраната за отглеждане на свине на открито в засегнатите райони.
Задание 2 се отнася за характеризиране и категоризиране на настоящите системи за отглеждане на свине на открито в ЕС, описание на прилагането на мерки за биосигурност за отглеждане на свине на открито, оценка на ефективността на тези практики за намаляване на риска от проникване на вируса на АЧС в различните системи и оценка на ефективността на тези практики при различните системи за намаляване на риска от проникване и последващо разпространение на АЧС.
В заключение Панелът препоръчва ограничаване на отглеждането на свине на открито в засегнатите от АЧС райони и всякакви изключения (дерогации) от такова ограничение да се правят за всеки отделен случай, като се вземе предвид прилагането на посочените по-горе мерки.
ВЪВЕДЕНИЕ
Свинефермите на открито се определят като „стопанства, в които свинете (Sus scrofa), включително диви свине във ферми (идентифицирани и със собственик), се отглеждат временно или постоянно на открито, без задължителни средства за ограничаване на движенията и с ясно дефинирана собственост“. Това определение не уточнява степента, вида и продължителността на отглеждането на свинете във външната среда. Определението включва и свине, които се отглеждат с нетърговска цел. Ловните полета, в които дивите свине се отглеждат в ограден район без ясна собственост, не са част от тази оценка. Използвани са редица методи за разглеждане на различните въпроси, в това число са взети предвид и данните от въпросник, попълнен от държавите членки (ДЧ) и преглед на литературата. ЕОБХ разделя свинефермите на два типа – I и II (фиг. 1). В свинефермите от тип I свинете имат достъп до открита площ в гори, гориста местност, земеделска земя или пасища. При ферми тип II свинете имат достъп до открита площ в помещенията на стопанството (в близост до селскостопанските сгради). И при двата вида свинеферми е възможно да се включват стопанствата тип „заден двор“ и „хоби“ (отглеждани за лична консумация или като домашни любимци), както и диви свине, отглеждани в стопанства.
Фигура 1: Свинеферми на открито от тип I и II
Въз основа на наличните данни, приблизително 4,5% от всички свинеферми в ЕС са свинеферми на открито. Освен това, от изчислените 49 070 свинеферми на открито в ЕС, 70% се считат за ферми с търговски характер.
Производството на свине на открито е забранено в Естония, Латвия и Литва в резултат на епидемията от АЧС.
В ЕС съществуват различни системи за производство на свине, при които е възможен достъпа на открито – отглеждане в задния двор, отглеждане на диви свине (или хибридно съжителство между дива и домашна свиня), биологично свиневъдство, отглеждане на специфични породи свине (включително Източнобалканска свиня, Мангалица и иберийски свине), свободно отглеждане на свине, отглеждане на свине като домашни любимци или за хоби.
