ИНЖ. ДАНИЕЛА НОВАКОВА: Регулациите на ЕС относно бисфенол А, други бисфеноли и бисфенолни производни в материали и предмети, предназначени за контакт с храни
Въведение
Химичното вещество 4,4’-изопропилидендифенол (CAS номер 80-05-7), известно като бисфенол А (BPA), се използва в производството на определени материали и предмети, предназначени за контакт с храни. Използва се основно като мономер или изходно вещество при производството на епоксидни смоли, които се използват като основа на лакове и покрития, включително нанасяните върху вътрешните и външните повърхности на метални опаковки за храни, като например консервни кутии, метални кутии и капаци на буркани, както и големи резервоари и съдове, използвани в производството на храни. Поради разнообразните си химични свойства BPA може да се използва и в печатарски мастила, лепила и други материали, които са част от готови предмети, предназначени за контакт с храни. BPA може да мигрира в храната от материала или от предмета, с който храната е в контакт, което води до експозиция на BPA на потребителите.
Първоначално BPA е бил разрешен като мономер съгласно Регламент (ЕС) № 10/2011[1], при производството на пластмасови материали и предмети за контакт с храни. Впоследствие, въз основа на научното становище на Европейския орган за безопасност на храните (EFSA) от 2015 г., с Регламент (ЕС) 2018/213[2] е въведена специфична граница на миграция от 0,05 mg/kg храна. Същият регламент предвижда и забрана за употребата на BPA в поликарбонатни чаши и шишета за пиене за кърмачета и малки деца, както и ограничения относно миграцията му от лакове и покрития, използвани в материали и предмети, предназначени за контакт с храни за кърмачета и малки деца. Тези мерки са приети въз основа на извършената от Европейския орган по безопасност на храните (EFSA) научна оценка[3], съгласно която е определен временен допустим дневен прием от 4 μg/kg телесно тегло дневно.
През 2016 г. Европейската комисия възлага на EFSA да извърши нова оценка на BPA с оглед на наличието на нови научни данни и резултати от допълнителни токсикологични изследвания. В актуализираното си становище от 2023 г. EFSA[4] заключава, че BPA може да предизвика редица неблагоприятни ефекти върху човешкото здраве, като ефектите върху имунната система са водещи при определянето на новия TDI. Органът отбелязва също, че в сходен диапазон на експозиция са установени неблагоприятни ефекти върху метаболизма, репродуктивната система и развитието на организма. В резултат на тази преоценка EFSA определя нов допустим дневен прием от 0,2 ng/kg телесно тегло дневно, което е 20 000 пъти по-ниско от временния допустим дневен прием, определен през 2015 г. Според оценката на EFSA експозицията на BPA чрез храната надвишава този допустим прием за всички възрастови групи, поради което EFSA приема, че е налице опасение за здравето на населението.
Въз основа на това научно становище Европейската комисия прие Регламент (ЕС) 2024/3190[5] относно употребата на бисфенол А и други бисфеноли и бисфенолни производни в материали и предмети, предназначени за контакт с храни. Регламентът има за цел да осигури високо ниво на защита на човешкото здраве чрез значително ограничаване на употребата на BPA и други структурно сходни вещества в материалите за контакт с храни. През декември 2025 г. Европейската комисия (EС) публикува и Насоки относно прилагането на Регламента – C/2025/6721[6], с цел уеднаквяване на практиката по прилагането му и подпомагане на икономическите оператори и контролните органи при тълкуването на отделните разпоредби.
Целият материал можете да прочетете ТУК