ИНЖ. ИВАН ВЪТОВ: Кадмий в храните: последни данни на BfR за експозицията и рисковете за здравето
Кадмият е широко разпространен замърсител на околната среда, който по естествен път или в резултат на човешка дейност може да навлезе в хранителната верига. За непушещото население храната е основният източник на експозиция. Особено значение има продължителният прием, тъй като кадмият се натрупва в организма, отделя се много бавно и при хронична експозиция може да увреди бъбречната функция и да повлияе неблагоприятно върху костната тъкан.
С настоящата информация се представят основните акценти от актуализирания през юни 2026 г. материал на Германския федерален институт за оценка на риска (BfR) „Cadmium in food: What is known about intake and health risks?“. Под формата на въпроси и отговори BfR разглежда основните източници и пътища на експозиция, храните с по-високо съдържание на кадмий и тези с най-голям принос към хранителната експозиция, възможните здравни ефекти, здравно базираната референтна стойност за кадмий и мерките за ограничаване на експозицията.
Въведение
Кадмият е естествен компонент на земната кора, който може да попадне в околната среда както по естествен път, така и в резултат на човешка дейност. Впоследствие той може да се натрупва в растенията и животните и да навлезе в хранителната верига. За непушачите храната е основният източник на прием на кадмий, докато при пушачите съществува и допълнителна експозиция чрез тютюневия дим.
Продължителната експозиция на кадмий е свързана с неблагоприятни здравни ефекти, като бъбреците са особено чувствителни поради натрупването на кадмий и възможното нарушение на бъбречната функция. Кадмият може също да допринесе за деминерализация на костите.
Европейският орган за безопасност на храните (EFSA) е определил здравно базирана референтна стойност за кадмий – допустим седмичен прием (TWI) от 2,5 μg/kg телесно тегло седмично. При по-голяма част от населението на Германия оценената хранителна експозиция е под тази стойност, но при определени групи, в зависимост от хранителния модел, TWI може да бъде превишен.
За ограничаване на експозицията на кадмий чрез храната в законодателството на ЕС са определени максимално допустими количества на кадмий в различни храни, включително в Регламент (ЕС) 2023/915[1] на Комисията относно максимално допустимите количества на някои замърсители в храните.
В материала BfR разглежда в отделни въпроси и отговори основните аспекти, свързани с наличието на кадмий в храните, хранителната експозиция, възможните рискове за здравето и начините за ограничаване на приема.
- Какво представлява кадмият и как попада в хранителната верига?
Кадмият се среща естествено в земната кора, но сравнително рядко. Обикновено се намира като минерал в съчетание с други елементи, като олово, цинк и мед. Естествени процеси, като вулканичната дейност, допринасят за освобождаването му в околната среда.
Кадмият може да попадне в околната среда и в резултат на човешка дейност. В промишлеността той се използва основно в батерии, покрития, стабилизатори за пластмаси, цветни сплави и фотоволтаично оборудване. Попадането му във въздуха, почвата и водата е свързано с топенето на други метали, използването на изкопаеми горива, изгарянето на отпадъци и прилагането на фосфатни торове и утайки от отпадъчни води. Съединенията на кадмия във въздуха са стабилни и могат да бъдат пренасяни на много големи разстояния, достигайки впоследствие до земната повърхност.
Освен чрез почвата и водата, кадмият може да попадне в хранителната и фуражната верига чрез фуражните култури. Животните, отглеждани за производство на храни, приемат кадмий чрез фуражните растения и прилепналите към тях почвени частици. Натрупване се наблюдава особено в субпродукти като черен дроб и бъбреци. Приемът чрез планктон и вода води до натрупване на кадмий в миди и ракообразни и по този начин до навлизането му във водните хранителни вериги.
Кадмият е замърсител на околната среда и не се добавя умишлено към храните или фуражите.
Целият материал можете да прочетете ТУК