Диетични продукти, хранене и алергени

Начало

ИНЖ. СВЕТЛАНА САВОВА: ИНФОРМАЦИЯ: Използване на блокчейн за справяне с измамите с храни: иновации и пречки

Блокчейн (Blockchain) е виртуален, разпределен регистър, който работи на множество изчислителни устройства, без необходимост от централен орган. Той използва софтуерни системи за управление на файл с данни за транзакции (блок), улеснявайки предаването, обработката, съхранението и показването на информация. Като решение за борба с измамите с храни и подобряване на безопасността на храните, блокчейн технологията набира популярност в глобалната верига за доставка на храни. Той осигурява сигурна система за съхранение и прозрачно водене на записи, а това води до несравнима проследимост и отчетност, позволявайки на заинтересованите страни да следят хранителните продукти по цялата верига – от „фермата до вилицата“.

Въпреки потенциала си, приемането на блокчейн в хранително-вкусовата промишленост е изправено пред предизвикателства, като контрол на мащабите, оперативна съвместимост и точност на данните, които трябва да бъдат преодолени, за да се използва напълно неговият потенциал.

В свое проучване, трима учени от Бирмингамския университет (Duan, 2024) използват методология за преглед, анализирайки съществуващата литература и казуси, за да изследват ролята на блокчейн в подобряването на прозрачността, проследимостта и устойчивостта във веригата за доставка на храни. Тяхното изследване идентифицира пропуски в научната литература и обсъжда теоретичните последици, практически приложения и потенциалните бъдещи насоки за развитието на блокчейн технологията в контекста на безопасността на храните.

Фигурата по-долу показва областите и дейностите, които се влияят от използването на тази технология.

 

 

Чрез колективни действия и технологични иновации заинтересованите страни могат да гарантират, че всеки хранителен продукт е проследим, безопасен и надежден, като по този начин повишават устойчивостта на хранително-вкусовата промишленост.

 

  1. Въведение

Измамите с храни сериозно подкопават целостта на глобалната система за маркетинг на храни и селскостопански стоки. Те не само създават рискове за здравето, потенциално причинявайки заболявания или дори смърт, но и водят до финансови загуби за потребителите. В крайна сметка, хората плащат за качествена храна, която не получават, а здравето им може да бъде застрашено от фалшиви хранителни продукти. Освен това случаите на измами с храни подкопават доверието на потребителите в хранително-вкусовата промишленост и в правителствените регулаторни агенции, което допълнително уврежда общественото здраве и сигурност.

Съществуват множество примери за измами с храни. Един от най-известните случаи е умишленото добавяне на меламин в китайски млечни продукти за кърмачета, за да се повиши незаконно съдържанието на азот и да се създаде фалшиво впечатление за по-високо съдържание на протеин. Това фалшифициране доведе до сериозни здравословни проблеми, включително камъни в бъбреците и други заболявания, свързани с бъбречната функция, като засегна приблизително 300 000 бебета и деца в Китай и доведе до шест смъртни случая.

Друг значителен случай е „скандалът с конското месо“ от 2013 г. във Великобритания и Ирландия. При този инцидент конско месо беше открито в продукти, които бяха етикетирани като съдържащи 100% говеждо.

Тези случаи не само повишиха информираността на потребителите, но и доведоха до подобрения в законодателството и световните стандарти за безопасност на храните. Въпреки това, са необходими допълнителни мерки, за да се гарантира автентичността на храните, което е от съществено значение за всички потребители, особено за тези със специфични хранителни изисквания или религиозни ограничения.

 

Целият материал можете да прочетете ТУК