ИНЖ. СВЕТЛАНА САВОВА: ИНФОРМАЦИЯ: Как да правим информиран избор на храна. Подвеждащата информация през очите на маркетинга
Маркетингът на хранителни продукти често използва терминология, която създава положителни асоциации у потребителите, дори когато тези термини не са научно обосновани или не отразяват реални ползи. Тези стратегии се възползват от емоционалните реакции на консуматорите и често подлагат на съмнение автентичността и научната основа на твърденията. Сред най-често използваните маркетингови термини са "дълголетие и устойчивост", "златен стандарт" и "чиста енергия". Въпреки че тези изрази звучат привлекателно, те не винаги се подкрепят с конкретни доказателства или ясни дефиниции.
- Маркетингови термини без научна обосновка
„Дълголетие и устойчивост“: Макар че тези термини често се свързват със здравословен начин на живот, тяхната употреба в контекста на храни може да бъде подвеждаща. Те създават усещането, че продуктите могат да допринесат за по-дълъг и здравословен живот, но често липсва конкретна информация относно съставките или методите на производство, които да подкрепят тези твърдения. Освен това, когато се говори за „устойчивост“, често се пропуска фактът, че екологичните практики не са ясно представени и проверени, оставяйки потребителя с неясна представа за реалния екологичен отпечатък на продукта.
„Златен стандарт“: Този термин създава усещането за най-високо качество, но в хранителната индустрия често се използва без обективни и научно подкрепени критерии. В много случаи „златен стандарт“ е просто маркетингов етикет, който няма никакво научно основание.
„Чиста енергия“: Често използван за енергийни напитки или храни, които твърдят, че ще осигурят „естествена“ енергия. Това обаче може да бъде заблуждаващо, тъй като продуктите често съдържат стимуланти или изкуствени съставки, които не само не предоставят „естествена енергия“, но и могат да имат отрицателен ефект върху здравето.
Ролята на инфлуенсърите и заблуждаващи твърдения
С нарастващото влияние на социалните медии, инфлуенсърите и знаменитостите често рекламират продукти, създавайки илюзия за доверие и автентичност. Много потребители вярват, че известните личности рекламират продукти, които реално използват, като често този начин на представяне се възприема като истински и неподправен. Обаче, зад много от тези реклами стои финансова мотивация, а самите продукти понякога не отговарят на представените в тях твърдения. Това често води до подмяна на реалността с филтрирана и идеализирана представа за здравословен начин на живот, което може да бъде заблуждаващо за потребителите.
Проблемът с етикетите и неяснотата на терминологията
Често срещани маркетингови термини като „естествен“ или „обогатен“ не винаги означават това, което потребителите предполагат. Например, терминът „естествен“ не е регулиран в много държави, което позволява на производителите да го използват, без да имат реални ползи от естествения произход на съставките. Пример за това е агаве захарта, която наистина е „естествена“, но всъщност съдържа високи нива на фруктоза, което може да има неблагоприятен ефект върху здравето.
По същия начин, при продуктите с етикети като „без добавки“, потребителите често свързват този термин с по-добро качество, но в действителност зад него могат да се крият продукти с високо съдържание на захари и мазнини, които не са по-малко вредни за здравето.
Друг често срещан пример за заблуждаващи твърдения е в рекламирането на растителни млека, които се представят като по-екологични от традиционното краве мляко. Много от тези продукти не отчитат високия разход на вода, необходим за отглеждането на ядки (като бадемите, например), както и социалните и екологични проблеми, свързани с производството в някои региони (например на кокос).