Хранителни добавки и добавки в храни

Начало

ИНЖ. СВЕТЛАНА САВОВА: Информация относно потенциални ползи за здравето от замяна на рафинираната захар с естествени подсладители

Според исторически източници, през18-ти век захарта е била един от най-скъпите хранителни продукти (по-скъп дори от месото и черния хайвер) и се е консумирала в много малки количества. Днес консумацията на този продукт се е увеличила значително. Така например средностатистическият американски жител консумира около 600 калории  от захар всеки ден. В Русия този процент е по-нисък - около 400-500 калории. Най-малки количества захар се консумират в страни от Африка и Индонезия.

Според данни на НЦООЗА от 2014 година, българският потребител консумира по 36 кг захар годишно, докато преди близо век употребата на този продукт у нас се е свеждала едва до 2 кг на година.(1)

Препоръките на експерти от Световната здравна организация (СЗО) са за дял на консумираната захар едва 10 на сто (и дори по-нисък) от общия процент на ежедневно приеманите калории.

Интересът на учените към тази тема е изключително висок. През 2022 г. авторски колектив от учени в областта на биологията и хранителните науки от Германия, Франция, Норвегия, Пакистан и Япония публикуват статия във връзка с този проблем, позовавайки се на множество проучвания, проведени до момента.

Те правят преглед на полезните ефекти на захарта, получена от естествени източници и разглеждат здравословните проблеми, които могат да бъдат причинени от рафинираната и  преработена захар.

  1. Въведение

Рафинираната захар е преработен продукт, съдържащ 99% захароза, който се получава от захарна тръстика (70%) или захарно цвекло (30%). В съвременните общества захарта продължава да играе значителна роля в храненето, която се дължи не само на сладкия вкус, но и на свойствата ӣ на консервант. Захарите се използват в производството на храни като консерванти, пълнители, овлажнители, диспергатори, стабилизатори, субстрати за ферментация, носители на вкус и в декорацията.

По отношение на химичната категоризация терминът „захари“ се отнася до моно- и дизахариди. Глюкозата, фруктозата и галактозата са трите основни монозахарида – хексози(шест-въглеродни), които изграждат естествено срещащи се ди-олиго- и полизахариди, докато „захар“ се нарича захарозата, известна също като трапезна захар, която е съставена от единици фруктоза и глюкоза.

Захарта се е превърнала в неразделна част от хранителните култури по света. Захарите присъстват естествено в храни като зеленчуци, плодове и мляко, но те също се добавят по време на приготвяне и обработка или сервиране на храната.  Захарите, естествено присъстващи в пълноценните храни, са основен компонент на здравословната и добре балансирана диета. Добавените захари повишават приема на калории, сензорния ефект на храната и цялостното удовлетворение, но не са от съществено значение за здравето и пълноценното хранене. Заменяйки богатите на необходими хранителни вещества храни те мога да доведат до влошаване на здравето.

 Захарозата обикновено се използва в нейната рафинирана и/или кристална форма. Произвежда се индустриално от захарно цвекло или захарна тръстика. След екстракция, пречистване, изпаряване и кристализация на захарния сироп, тази захар преминава през различни етапи на рафиниране, където губи някои минерали.

Приемът на захар е основен проблем за общественото здраве и в последните години той придобива все по голяма популярност сред хора от всички възрасти.

В настоящата научна статия, авторите са разгледали на първо място различните болестни състояния, до които може да доведе излишъкът на захар.

 

Целият материал можете да прочетете ТУК