ИНЖ. СВЕТЛАНА САВОВА: Информация относно: Оценка на риска за здравето от метил живак при консумация на риба. Проучване, проведено за извадка от възрастното население на Катар
Рибата е основен източник на висококачествен протеин, но в същото време съдържа опасни за човешкото здраве замърсители, най-вече живак и метил живак (MeHg).
В края на 2023 г. учени от Катар провеждат проучване, което си поставя за цел оценката на здравния риск, който представлява MeHg в консумираната от населението риба. Данните за консумация на риба са събрани с помощта на онлайн анкета, съставена от три раздела, които събират информация за моделите на прием на риба на участниците. За най-често консумираните риби са взети проби за анализ на общия живак (T-Hg). Концентрациите на MeHg са получени от нивата на съдържание на T-Hg, като се използва подход, базиран на няколко сценария. Дезагрегираните данни за консумацията на риба и замърсяването са комбинирани с помощта на детерминистичен подход за оценка на приема на MeHg. Средният, 75-ият и 95-ият персентил на оценките за прием на MeHg са определени и сравнени с допустимия седмичен прием (TWI), определен от Европейския орган за безопасност на храните (EОБХ), който е 1,3 μg·kg−1·w−1. Всички проби от риба съдържат T-Hg на нива ˂ 0,3–0,5 µg/g със средна стойност от 0,077 µg/g. Проучваната популация е имала средна консумация на риба от 736,0 g/седмично. Изчисленият среден седмичен прием на MeHg надвишава TWI за някои потребители на риба, включително жени във фертилна възраст и тези, чиито хранителен режим е с високо съдържание на протеини. Проучването в Катар подчертава необходимостта от установяване на регулаторни насоки и съвети за хранене по отношение консумацията на риба и рибни продукти, въз основа на съотношението риск/полза.
- Обща информация
Живакът (Hg) е типичен токсикант[1], с вредно въздействие, както върху човешкото здраве, така и върху околната среда. Агенцията за токсични вещества го поставя на трето място в списъка с приоритетни вещества и регистъра на заболяванията (ATSDR) за 2019 г., поради неговото широко разпространение, токсичност и висок потенциал за влияние върху здравето на населението.
Естествени източници на живак са горските пожари, вулкани и изкопаеми горива. Антропогенни дейности, като изгаряне на битови и медицински отпадъци, промишлени процеси и изгаряне на изкопаеми горива, също могат да замърсят околната среда с живак. Веднъж изпуснат в атмосферата, живакът може да бъде транспортиран в глобален мащаб, преобразуван в други форми (Hg+, Hg2+) и/или върнат в почвата и водата чрез различни процеси на отлагане. Във водната система част от окисления неорганичен живак (Hg2+) е метилиран. Смята се, че процесът на метилиране се осъществява чрез неензимна реакция между Hg2+ и метил-кобаламин, произведен от бактерии. Образуваният метил живак (MeHg) може бързо да дифундира и да се свърже с протеини във водната биота, което води до неговото биоакумулиране в риби и морски бозайници. Метил живакът също се биоусилва в рамките на хранителната мрежа, което води до по-високата му концентрация в някои видове по-едри хищни риби на върха на водната хранителна верига. В допълнение, нивата на MeHg са по-високи при по-възрастни риби и риби с по-големи размери, в рамките на един и същи вид.
Въпреки че в рибата може да се намери както неорганичен, така и органичен живак, преобладаващата форма е MeHg.
Замърсяването на рибата с живак и MeHg е сериозен проблем в световен мащаб. От една страна, рибата е основен източник на висококачествен протеин в храната за хората по света (FAO, 2022)[2]. Богата е на омега-3, докозахексаенова киселина, линоленова киселина, ненаситени мастни киселини, минерали (селен, йод, магнезий, желязо, мед и витамини), които осигуряват защитни ефекти срещу незаразни заболявания, особено сърдечно-съдови заболявания и ревматоиден артрит, а също и нормално развитие на невроните при деца.
Метил живакът е най-токсичната форма на живака, с добре установена невротоксичност. Проучванията показват, че продължителното излагане (дори и на ниски дози MeHg) е свързано със забавяне на развитието, проблеми при възприятията и много вероятни поведенчески проблеми при развиващ се плод, кърмачета и деца, както и с невродегенеративни разстройства, като болестите на Паркинсон и Алцхаймер при възрастни. Освен това, доказателствата сочат, че дългосрочното излагане на MeHg може да има отрицателни ефекти върху имунната и сърдечно-съдовата система[3].
Международните здравни агенции са предприели редица действия, насочени към използване на полезните качества на рибата, без да се пренебрегва грижата за общественото здраве като цяло, и най-вече това на уязвимите групи, За MeHg е установена референтна доза, която се определя като стойност на експозиция, на която човек може да бъде изложен цял живот, без значителен риск от увреждане. Тази референтна стойност се определя като допустим седмичен прием (TWI) и е 1,3 μg·kg−1·w−1 (съгласно становището на ЕОБХ от 2012 г.)[4]
Като критичен ефект за определянето на тази стойност е определен неврологичният растеж на развиващия се плод, като най-чувствителната субпопулация. Определените максимално допустими граници са следните:
- 0,5 µg/g и 1 µg/g за MeHg за нехищни и някои хищни видове риби от JECFA и EFSA (FAO/WHO, 2006; Комисията на ЕС, 2022),
- 0,3 µg/g от US EPA (US EPA, 2017) и
- 0,3 µg/g в някои видове риба като сьомга от Комисията на ЕС (Комисията на ЕС, 2022).
В световен мащаб са проведени много проучвания, които оценяват здравните рискове от хранителната експозиция на MeHg. Изчислените рискове варират в зависимост от държавата, от количеството и вида на консумираната риба, както и от нивото на замърсяване на рибата.
Целият материал можете а прочетете ТУК