ИНЖ. СВЕТЛАНА САВОВА: Информация относно: Превенция на храните от химични замърсители. Предизвикателства и перспективи за безопасно и устойчиво производство на храни
Експозицията на населението на химични замърсители в храната е довело да многобройни здравословни проблеми. В последните години става все по-наложително да се проучат източниците на замърсяване и произтичащите от това здравни проблеми с цел да се предотврати и смекчи опасното излагане на химически замърсители в храните.
Наскоро група учени от Великобритания, Южна Африка, Австралия, Камерун се спря на проблема и предстои да публикува статията си в януарския брой на официалното научно списание на Европейската федерация по хранителни науки и технологии и Международния съюз по хранителни науки и технологии.
Фокус на статията е химическото замърсяване на храните, което става все по-сериозен повод за безпокойство, поради потенциалната си вреда за човешкото здраве. Трудът им е и в съответствие с цел номер три за устойчиво развитие на ООН, която се стреми към значително намаляване на заболяванията от химическо замърсяване до 2030 г.
Избран е набор от теми, включително различните източници на химическо замърсяване, здравословните проблеми, които могат да възникнат от излагането на тези замърсители, и наличието на естествено срещащи се замърсители в храните. Статията подчертава, че процесът на производство на храни, включително обработка, опаковане, транспортиране и съхранение, може да има значителен принос в замърсяването на храните. Предлагат се също подходящи законодателни мерки, заедно със строго наблюдение и правоприлагане, които могат да помогнат за намаляване на количеството на хранителните химически замърсители.
Необходимо е да се разгледа икономическото въздействие на болестите, причинени от експозиция на токсични химикали в храната, в съответствие с глобалните цели за устойчивост и най-добри практики. И накрая, статията предполага, че като възприемем най-добрите практики от целия свят, можем да осигурим ползи и за развиващите се страни.
- Въведение
Борбата с химичните замърсители в храните е голямо предизвикателство за хранително-вкусовата промишленост и регулаторните органи, тъй като те представляват риск за човешкото здраве, който води до редица неблагоприятни ефекти, от леки симптоми като главоболие и гадене, до по-сериозни състояния, включително вродени дефекти, проблеми при подрастващите и дори рак. Източници на тези замърсители са околната среда, процесите на обработка на храните, съхранението им и широкото използване на пестициди. Фактори като изменението на климата, глобализацията и производството на храни, допринасят за нарастващото разпространение на химическите замърсители в хранителните продукти. Това засилва необходимостта от всеобхватен подход за предотвратяване на този проблем, който включва най-новите технологични иновации, устойчиви земеделски практики и ефективни законови разпоредби.
Документирането на замърсяването на храните датира отпреди около 8000 години, но с напредъка на селското стопанство и глобализацията бързото разпространение на замърсяването се превръща в сериозен проблем.
Сложната верига за доставки на храни, наричана „мрежа за доставки“, затруднява наблюдението и гарантирането на безопасността на храните, които консумираме. Глобалният характер на хранително-вкусовата промишленост наложи въвеждането на строги законодателни мерки и стандарти за мониторинг. Например Европейският орган за безопасност на храните (EОБХ) е групирал тези химикали като обща група за оценка (CAG) въз основа на техните химични структури, физикохимични свойства, профили на опасност и също така е определил по-нисък допустим дневен прием (TDI) за всеки от тези химикали (EFSA, 2013[1]; Научен комитет на EFSA и др., 2019[2])
Замърсителите в храните имат различни източници, включително почва, околна среда, продукти за лична хигиена, странични продукти от дезинфекция, вода, въздух, опаковъчен материал. Тези токсични вещества могат да причинят редица здравословни проблеми, от лек гастроентерит до фатални чернодробни, неврологични и бъбречни проблеми. Наличието и високите концентрации на химически замърсители в храните е честа причина за болести и огнища, пренасяни с храни. Трябва да се отбележат двата основни проблема в това направление: липсата на научна информация за извършване на анализ на риска и липсата на оценка на химикалите, за които има налични данни, особено в развиващите се страни[3] (Обединените нации, 2023 г.).
Храната и водата, които консумираме, са уязвими към проникването на токсични химикали. Тези химикали могат да бъдат както органични, така и неорганични и идват от различни източници, включително околната среда.
Въздействието на химическите замърсители върху човешкото здраве е сложно и многостранно. Токсичните ефекти на тези вещества могат да варират в зависимост от дозата на замърсителя и имунитета на индивида към неговите токсични ефекти. Някои замърсители, като арсен, живак и олово, са свързани с повишен риск от някои видове рак, включително рак на кожата, черния дроб и стомаха. Химическото замърсяване с тези вещества е доказано в широка гама от хранителни продукти, включително риба, зеленчуци и морски дарове, и неговите потенциални въздействия върху човешкото здраве са добре документирани. Няма прието безопасно ниво на излагане на тези химически замърсители, но са установени приемливи нива на излагане, под които не би трябвало да се наблюдават токсични ефекти. Естеството на замърсителя, погълнатата доза и биологията на индивида допринасят за определяне на токсичните ефекти от експозицията.
Нарастващото замърсяване на околната среда в резултат на индустриализацията доведе до още по сериозно замърсяване на храните през последните години. Така например, огнище на отравяне с олово в Нигерия през 2010 г. води до смъртта на 500 деца поради излагане на замърсена с олово храна.
Недостигът на храна в слабо развитите страни увеличава риска от химическо замърсяване и храносмилателни разстройства. Основни култури като пшеница и царевица са от решаващо значение за националното хранене в много страни, но също така могат да изложат уязвимите групи в развиващите се страни на химически замърсители. В тези страни транспортните и логистични системи са неефективни по отношение на съкращаване на времето за транспорт на храна.
Целият материал можете да прочетете ТУК