ИНЖ. СВЕТЛАНА САВОВА: НАУЧНА ИНФОРМАЦИЯ: Цианотоксини в храните: глобално предизвикателство за безопасността на храните
Въведение
Цианобактериите, известни още като „синьо-зелени водорасли“, са фотосинтезиращи микроорганизми, които населяват почти всички водни екосистеми – от сладководни езера и реки до морски крайбрежни зони. При определени условия, като повишена температура, богати на хранителни вещества води и климатични промени, те могат да образуват масови цъфтежи. Именно тогава някои видове продуцират вторични метаболити с висока биологична активност, известни като цианотоксини.
Тези вещества представляват сериозна заплаха за общественото здраве, защото могат да замърсят питейната вода, да се акумулират в риби, миди и ракообразни, да попаднат в земеделски култури чрез напояване и дори да присъстват в хранителни добавки, произведени от цианобактерии. Според обобщени научни анализи, наличие на цианотоксини е документирано в над 30 държави по света, а в значителен дял от пробите, концентрациите надвишават допустимите референтни стойности, определени от Световната здравна организация (WHO).
Рисковете варират от остри отравяния – с прояви като гадене, повръщане или неврологични симптоми – до хронични ефекти, включително увреждане на черния дроб, бъбреците и нервната система, както и повишен риск от канцерогенеза. Въпреки това, все още съществуват значителни празнини в знанията: не всички цианотоксини са добре изследвани, липсват хармонизирани аналитични методи и за много от тях няма ясни законодателни референтни стойности.
Интерес представляват основните групи цианотоксини, техните характеристики, токсични механизми и наличните референтни стойности, формулирани от международни организации като WHO и Европейския орган по безопасност на храните (EFSA).
- Географско разпространение
Обзор на Backović и колектив (2024) [1] публикуван в научната платформа Science direct показва, че цианотоксини са били открити в различни хранителни източници в 31 държави по света [1]. Друго проучване (Abdallah, 2021) разглежда развиващите се страни в Африка, Азия и Латинска Америка, където са документирани случаи на замърсяване в морски дарове и годни за консумация растения. Тук най-изследвани са микрокистини и в много случаи нивата надвишават допустимия дневен прием (TDI) [2].
В по-широк преглед, базиран на 468 публикации, се установяват 1 118 регистрирани идентификации на основни цианотоксини в 869 прясноводни екосистеми от 66 държави по света [3];.
Най-често срещаните токсини са: Микрокистини – 63 % от случаите (699 от 1 118), Цилиндроспермопсини – 10 %, Анатоксини – 9 %, Сакситоксини – 8 %, Нодуларни– 2 % [3]
Примери по региони:
- Северна и Централна Америка: Докладвани случаи на цианотоксини най-често в САЩ, Мексико и Гватемала
- Южна Америка: Най-значимо присъствие в Бразилия, следвана от Аржентина, Чили и Уругвай.
- Европа: Често откриване на Цилиндроспермопсин (CYN) в страни като Полша, Германия, Гърция, Испания, Сърбия и други. Сакситоксин (STX) също е отчетен в различни страни на континента [3].
Замърсяване във водоснабдителни системи
Друг обзор от Marumure et al., 2025 [4] регистрира откриване на цианотоксини в системи за питейна вода в почти всички континенти, включително Африка, Азия, Европа, Северна и Южна Америка, Океания, и дори Антарктида. В Бразилия в резервоара Carpina концентрации на микрокистини достигат до невероятните 303 054 µg/L, а в Полша множество водоеми, доминирани от цианобактерии, водят до замърсяване на източници на питейна вода.