ИНЖ. СВЕТЛАНА САВОВА: Научна информация Оценка на риска от сложни органоарсенови видове в храната
(Европейски орган по безопасност на храните)
През 2009 г. работната група за замърсители по хранителната верига (CONTAM) на Европейския орган по безопасност на храните (ЕОБХ), приема научно становище относно наличието на арсен в храните. В това становище се обръща внимание на факта, че органоарсенови видове като арсенозахари и арсенолипиди не могат да бъдат взети предвид при характеризирането на риска от експозицията на арсен в храните, поради липса на достатъчно данни. Комисията заключава, че сложният органоарсенов вид (арсено-бетаин) не се метаболизира при хора и се екскретира непроменен. Въпреки наличието на ограничени данни за директна токсичност е прието единодушно, че това не е от токсикологично значение.
През 2021 г. Европейската комисия (ЕК) поиска от ЕОБХ да актуализира оценката на риска от 2009 г. на неорганичен арсен в храните, както и да оцени риска за потребителите на органичен арсен в храните. През 2024 г. бяха публикувани актуализирано становище относно неорганичния арсен и становище относно малки органоарсенови видове.
Въведение: Сложните органоарсенови видове съдържат метилови групи и по-голяма органична група, свързана с арсена. Те се намират изключително в морските храни, докато в сухоземните храни могат да се установят само следи от тях, като арсено-бетаин (AsB), арсенозахари и арсенолипиди. Арсено-бетаин е основният вид арсен, срещащ се в риби, ракообразни и повечето мекотели. Арсено-бетаин е химически стабилен и може да бъде надеждно определен количествено от повечето модерни лаборатории за анализ на храни. Понякога се съобщава и за други видове от групата AsB (напр. арсенохолин (AsC)), но обикновено те са в ниски нива. Арсенозахарите са основните видове арсен в морските водорасли, по-специално в кафявите водорасли. Те са умерено стабилни химически и също могат да бъдат надеждно определени количествено от лабораториите. Арсенолипидите включват няколко подгрупи арсенови видове (напр. арсенови мастни киселини (ASFAs) и арсенови въглеводороди (AsHCs)), които обикновено се срещат при ниски нива (< 10%) в риби, ракообразни, мекотели и морски водорасли. Различните подгрупи имат доста различни химични свойства и стабилност, което усложнява количественото им определяне в хранителни проби.
Метаболизъм: Двата вида - AsB и AsC се абсорбират добре при гризачи, не се метаболизират и бързо се елиминират в урината. При хората AsB се абсорбира, но не се метаболизира и по-голямата част от AsB се екскретира в рамките на дни в урината. Концентрациите на AsB обикновено са ниски (само няколко μg/L), но те могат да се увеличат значително при индивиди, които наскоро са консумирали риба или други морски дарове. Консумацията на морски дарове е основната причина за високата вариабилност на общия As в урината. Въпреки че AsB може да бъде открит и в кръвта, количественото определяне е трудно и затова кръвта рядко се използва за биомониторинг. Комисията приема (въпреки ограничените данни), че има слаб трансфер (0,03%) в майчината кърма.
Арсенозахарите се метаболизират до диметиларсинова киселина (DMA(V)) и няколко други второстепенни видове As, които се екскретират в урината в рамките на 4 дни. Съществува междуиндивидуална вариабилност в ефективността на метаболизма и екскрецията на арсенозахари чрез урината. И тук информацията е ограничена, но се смята, че арсенолипидите, приети с храна, са биодостъпни и бионалични и се метаболизират главно до DMA(V) и някои второстепенни видове As, които се екскретират в урината. Арсенолипидите също могат да преминат в човешкото мляко (скорост на трансфер около 3%). Тъй като DMA(V) е основният метаболит в урината, както на погълнатия неорганичен арсен, така и на съединения като арсенозахари и арсенолипиди, той не може да се използва като специфичен биомаркер за излагане на арсенозахари или арсенолипиди.
Токсикология: Наличните проучвания за токсичност на сложни органоарсенови видове са малко. Арсено-бетаин (AsB), арсенохолин (AsC) и глицерин арсенозахар (AsSugOH) показват ниска остра токсичност със стойности на минимална доза за орален прием, надвишаващи 6000 mg/kg телесно тегло. Има признаци, че AsC, но не и AsB, може да има имунологични ефекти. Излагането на плъхове на AsB по време на бременност и кърмене в дози до 10 mg/kg телесно тегло на ден, не е довело до репродуктивна токсичност.
Проучванията за генотоксичност in vitro върху сложни органоарсенови видове са до голяма степен отрицателни, като само няколко съобщават за ефекти на слаба кластогенност за AsB, AsC и AsSugOH при силно цитотоксични концентрации. Идентифицирано е едно in vivo проучване за генотоксичност, което съобщава за увреждане на ДНК в тест на Comet с лимфоцити и хипокампална тъкан на мишки, изложени на AsSugOH.
Липсата на цитотоксични и генотоксични ефекти в различни клетъчни системи на бозайници предполага, че AsB не взаимодейства с биологично значими макромолекули. В проучване с мишки е установено, че AsSugOH повишава оксидативния стрес. Арсено-липидите, арсеновите въглеводороди AsHCs и AsFAs повлияват растежа на невритите и потенциала на митохондриалната мембрана in vitro, като най-мощно действие сред тях има AsHCs.
Не са правени проучвания, включващи количествено определяне на арсенозахари или арсенолипиди. Проучванията върху AsB и здравните резултати показват някои тенденции на обратни асоциации (намалени коефициенти), потенциално обяснени с благоприятния ефект от консумацията на риба. Поради това Панелът CONTAM заключи, че епидемиологичните проучвания не предоставят доказателства за връзка с неблагоприятни здравни резултати.
Данните за токсичност за AsB и арсенолипиди са недостатъчни за идентифициране на референтни точки (RP), следователно не могат да бъдат получени ориентировъчни стойности, основани на здравен риск (HBGV) или граници на експозиция (MOE).