ИНЖ. СВЕТЛАНА САВОВА: Оценка на риска за българското население от хранителна експозиция на метилживак
Резюме
Живакът (Hg) е метал, който се отделя в околната среда, както от естествени, така и от антропогенни източници. След навлизане в околната среда, той претърпява сложни трансформации и цикли между атмосферата, сушата и водните системи. По време на този биогеохимичен цикъл, хората, растенията и животните са изложени на неговото въздействие, а това потенциално води до различни рискове за здравето на живите организми. (CONTAM PANEL, 2008).
В контекста на тази опасност, оценките на експозицията на метилживак, отчитащи националните традиции и особености на храненето за всяка държава, играят важна роля в превенцията и борбата с този замърсител.
Центърът за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) е оценил хранителната експозиция на метилживак на българското население, като е използвал данни от 221 проби за наличие на общ живак в храни, анализирани в процеса на изпълнение на Националната мониторингова програма за контрол на замърсители в храните. В оценката са включени данните от два периода - от 2009 г. до 2018 г. и от 2019 до 2023 г., предоставени от Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ).
От тестваните храни за първия период близо 20% имат нива на живак под границите на количествено определяне (LOQ). Средните нива на живак варират между 0,0013 mg/kg за групата „Сьомга и пъстърва“ и 0,0089 mg/kg за „Семена от кимион“, отнасящи се за най благоприятния (LB) сценарии и 0,016 mg/kg за „Риба и други морски дарове (включително земноводни, влечуги, охлюви и насекоми)“ до 0,091 mg/kg за семена от кимион, отнасящи се за най-неблагоприятния сценарий (UB).
За втория период, от 2019 г. до 2023 г., всички стойности за наличие на общ живак са под границата на количествено определяне. За всички групи храни, нивата на метилживак са нулеви за LB сценария и 0,0021 mg/kg (LOQ) за UB сценария.
Важен принос в приема на метилживак чрез храна в различните категории храни имат сладководните риби, морската риба и рибата диадромус.
За периода 2009 – 2018 г. средната експозиция на метилживак в храната варира от минимум 0 μg/kg телесно тегло. на седмица до максимума от 0,903 μg/kg телесно тегло на седмица, за възрастова група от 18 до 65 г.
За периода 2019 – 2023 г. средната експозиция на метилживак в храната варира от 0 μg/kg телесно тегло, на седмица до максимума от 0,087 μg/kg телесно тегло, на седмица при деца от 1 до 3 години.
Хроничната хранителна експозиция на метил живак не надвишава и е значително под референтната стойност от 1.3 µg/kg bw за седмица, за всички възрастови групи и за всички категории храни, отнесено и за двата периода на оценката.
Ключови думи: храна, концентрация, консумация, експозиция, оценка на риска, токсикология