ИНЖ. СВЕТЛАНА САВОВА: Оценка на хранителната експозиция на олово на децата в България
Резюме
Оловото (Pb) е естествен замърсител на околната среда, но употребата му в миналото във водопроводи, боя и бензин е увеличила общото му присъствие. Храната е основният източник на излагане на хората на олово. Металът се натрупва в организма и засяга най-сериозно развиващата се централна нервна система при малките деца. Не е определено препоръчително допустимо ниво на прием за оловото, тъй като няма доказателства за прагове на редица критични ефекти върху здравето.
Настоящата оценка изследва 4039 аналитични резултата за наличие на олово в храната, събрани за период от дванадесет години (от 2009 г. до 2021 г.). От тестваните храни 56% имат нива на олово под границите на откриване или количествено определяне. Средните нива на олово варират между 0,0009 mg/kg за плодови и зеленчукови сокове и 0,165 mg/kg за чай и други инфузии, отнасящи се за най благоприятния (LB) сценарии и 0,01 mg/kg за мляко и млечни продукти до 0,79 mg/kg за хранителни продукти за младото население, отнасящи се до най-неблагоприятния сценарий (UB). Средната експозиция на олово за средния консуматор, от всички групи храни, за които има налични данни при кърмачетата, варира от 0,009 до 0,20 µg/kg bw/day (микрограм/кг. телесно тегло/ден), в зависимост от вида на разглеждания сценарий. При използване на същия подход, за другите две възрастови групи деца, експозициите са 0,01 до 0,15 µg/kg/bw/day (за деца от 1 до 3 години) и 0,007 до 0,08 µg/kg/bw/day (за деца от 3 до 5 години).
Важен принос за приема на олово чрез храна в различните категории храни имат хранителни продукти за младото население, зеленчуци и зеленчукови продукти, зърнени храни, мляко и др., въпреки че това са данни, които варират в различни проучвания и в зависимост от възрастта на децата.