ИНЖ. СВЕТЛАНА САВОВА: Социалните мрежи и хранителното поведение: от „здравословното хранене“ до хранителните разстройства
1. Храната като съдържание в социалните мрежи – от рецепти и хранителни съвети до „Какво ям за един ден“
Социалните мрежи се превърнаха във важен източник на информация за храната и храненето, особено сред младите хора. В TikTok, Instagram и YouTube се разпространяват рецепти, съвети за отслабване, препоръки за хранителни режими и добавки, както и съдържание, представящо личното хранене на потребителите. Значителна част от тази информация се създава от инфлуенсъри и други потребители без професионална квалификация и достига до аудиторията чрез персонализирани алгоритмични препоръки.
През юни 2025 г. смъртта на 30-годишната турска инфлуенсърка и журналистка Нихал Джандан след тежка anorexia nervosa отново постави във фокуса въпроса за образа на тялото, хранителните разстройства и влиянието на социалните мрежи. В последните месеци от живота ѝ теглото ѝ е спаднало до около 23 kg. Случаят предизвика обществена дискусия в Турция за нереалистичните стандарти за външен вид и натиска, на който са изложени младите хора в социалните мрежи [4]. Един отделен случай не доказва причинно-следствена връзка, но показва тежестта на проблема.
Проучване на Zeng et al. (2025), включващо 250 публикации в TikTok, установява, че сред най-честите теми са отслабването (34%) и рецептите, идеите за хранене и видеата „What I Eat in a Day“ (32%). Диетолозите представляват едва 5% от анализираните автори. Само 36% от оценимите публикации са определени като напълно точни, а 42% – като предимно или напълно неточни [1]. Макар резултатите да се отнасят до конкретна извадка, те показват колко трудно може да бъде разграничаването на научно обоснованата информация от личното мнение и популярното съдържание.
Особено разпространени са видеата WhatIEatInADay („Какво ям за един ден“) – своеобразни визуални хранителни дневници, които могат да включват не само вида и количеството на храната, но и калориен прием, диетични ограничения, физическа активност, телесно тегло и външен вид. Анализ на подобно съдържание показва, че под един и същ хаштаг могат да се представят много различни хранителни модели – от обичайно хранене до броене на калории, рестриктивни режими и съдържание, свързано с телесния образ [2].
Систематичен преглед на 38 проучвания [3] установява връзки между излагането на определени видове хранително съдържание в социалните мрежи и неудовлетвореността от тялото, нарушеното хранително поведение и избора на храни.
Проблемът следователно не е самото присъствие на храна в социалните мрежи. По-съществено е, че научна информация, реклама, личен опит и препоръки за хранене се представят в един и същ информационен поток, често без ясна граница между тях. Това създава условия определени представи за „правилно“ хранене, тегло и външен вид да се възприемат като норма и модел за подражание.
2. Кога „здравословното“ става ограничително
Стремежът към „здравословно“ хранене сам по себе си не е проблем. Важно е обаче да се уточни, че няма един-единствен модел или меню на „здравословно хранене“, приложимо еднакво за всички. СЗО определя общи принципи на здравословния хранителен режим, но конкретният му състав зависи от възрастта, начина на живот, индивидуалните потребности, културния контекст и хранителните традиции [5].
В социалните мрежи обаче режими и тенденции като чисто хранене (clean eating), детокс (detox), „без захар“, нисковъглехидратно хранене и периодично гладуване (intermittent fasting) често се представят като универсален път към по-добро здраве, по-ниско тегло и по-добър външен вид.
Показателен пример е т.нар. чисто хранене (clean eating). Няма общоприето научно определение на понятието, но обикновено то включва предпочитание към „естествени“ и минимално преработени храни и избягване на продукти, определяни като „нездравословни“ или „нечисти“. Проблемът възниква, когато храните започнат да се делят строго на „добри“ и „лоши“, а хранителните правила стават все по-ограничаващи.
Подобен модел се наблюдава при орторексията – прекомерна фиксация върху „правилното“ или „чистото“ хранене. Международен експертен консенсус посочва като характерни негъвкавите самоналожени правила, прекомерното време, отделяно за планиране на храненето, тревожността или чувството за вина при нарушаване на правилата и отрицателното отражение върху физическото, психичното или социалното състояние [6].
Друг проблем е достоверността на самите препоръки. Анализ на 233 широко гледани TikTok видеа за продукти за отслабване, изграждане на мускулна маса и „detox/cleanse“ установява, че 97% не представят научни доказателства в подкрепа на твърденията си, а авторите в повечето случаи не посочват професионална квалификация [7].
Следователно границата между стремежа към здравословно хранене и прекомерното ограничаване не се определя от конкретна диета или забранена храна. По-важно е дали хранителните правила остават гъвкави, или постепенно се превръщат в източник на страх, вина и постоянен контрол върху храненето.