ИНЖ. СВЕТЛАНА САВОВА: Становище на ЦОРХВ относно оценка на риска, свързан с консумация на диворастяща гъба манатарка с установено ниво на живак над максимално допустимото количество
- Въведение
В хода на официалния контрол върху храните, от ОДБХ Пазарджик е взета проба от диворастяща гъба манатарка за химичен анализ, за съдържание на тежки метали – кадмий, олово и живак. Продуктът е с произход България. Съгласно Изпитвателен протокол № 7063/09.06.2023 г., издаден от Централна лаборатория за химични изпитвания и контрол към Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), съдържанието на живак в пробата е 0.62 ± 0.07 mg/kg при максимално допустимо количество на този замърсител от 0.5 mg/kg, съгласно Регламент (ЕО) № 73/2018.[1]
В тази връзка, БАБХ изиска от Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) да изготви становище относно риска за здравето на консуматорите, свързан с консумацията на диворастяща гъба Манатарка, съдържаща установеното количество живак.
- Оценка на риска
- Определяне и характеризиране на опасността
Живакът и неговите съединения са силно токсични вещества, които присъстват в околната среда в резултат на естествени и антропогенни емисии. Голямо е разнообразието на продукти и процеси, в които се използва живак. В околната среда живакът може да претърпи трансформации между различните си форми и степени на окисление. Въздействието му върху хората се осъществява чрез вдишване, орално и чрез контакт.
Абсорбцията, разпределението, метаболизмът и екскрецията на живака зависят от неговата форма и степен на окисление. Органичните живачни съединения се абсорбират по-лесно от неорганичните форми. Окислително-редукционният цикъл е включен в метаболизма на живака и живачните съединения както при животните, така и при хората.
Урината и изпражненията са основните екскреторни пътища. Елиминационният полуживот е 35 до 90 дни за елементарен живак и живачни пари и около 40 дни за неорганичните му соли.
Поглъщането на метален живак обикновено няма ефект върху хората. Поглъщането на неорганични соли на живака може да причини тежко стомашно-чревно раздразнение, бъбречна недостатъчност и смърт. Острите летални дози при хора варират от 1 до 4 g, като двувалентните живачни соли обикновено са по-токсични от едновалентните. Известно е също, че живакът предизвиква реакции на свръхчувствителност като контактен дерматит и акродиния (розова болест). Вдишването на живачни пари може да причини дразнене на дихателните пътища, бъбречни нарушения, увреждане на централната нервна система, характеризиращи се с невроповеденчески промени, увреждания на периферната нервна система и бъбреците (имунологично гломерулно заболяване) и смърт.
Прицелни органи при субхронично и хронично излагане на хората на живак и живачни съединения, са бъбреците и/или нервната система, като ефектът зависи от формата на живака. Органичният живак, особено метилживакът, бързо навлиза в централната нервна система, което води до поведенчески и невромоторни разстройства. Развиващата се централна нервна система е особено чувствителна към този ефект, както е документирано от епидемиологичните проучвания в Япония и Ирак, където приемът на замърсена с метилживак храна е довел до тежка токсичност и смърт при възрастни и тежки ефекти върху централната нервна система при кърмачета. Нивата на живак в кръвта от 300 µg/dl водят до фатален изход.
Реакция на свръхчувствителност към живачни съединения като живачен хлорид (каломел) се характеризира с вазодилатация, хиперкератоза и хиперсекреция на потните жлези. (RAIS, 2023)
През 2012 г. (EFSA, EFSA Journal 2012;10(12):2985, 2012), Европейският орган по безопасност на храните (ЕОБХ) установи приемлив седмичен прием (tolerable weekly intake (TWI) от 4 µg/kg bw/week за живак и от 1.3 µg/kg bw/week за метилживак.
Целият материал можете да прочетете ТУК
[1] Регламент (ЕС) 2018/73 на Комисията от 16 януари 2018 година за изменение на приложения II и III към Регламент (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на максимално допустимите граници на остатъчни вещества от живачни съединения във или върху определени продукти, (OB L 13, 18.1.2018г., стр. 8—20)