ИНЖ.ДАНИЕЛА НОВАКОВА: Антимикробна резистентност: пренос от животните към храните от животински произход
Увод
Антимикробната резистентност (АМР) в животновъдните системи се очертава като основен глобален здравен проблем, заплашващ не само хуманното отношение към животните и селскостопанската производителност, но и безопасността на храните и общественото здраве. Широко разпространената и често лошо регулирана употреба на антимикробни средства за стимулиране на растежа, профилактика и метафилаксия[1] ускори появата и разпространението на резистентни бактерии и гени за резистентност.
Антимикробната резистентност (АМР) представлява способността на микроорганизмите да преживяват и да се размножават въпреки приложението на антимикробни средства. Във ветеринарната медицина АМР има особено значение, тъй като резистентните бактерии, формирани при животните, могат да навлязат в хранителната верига и да достигнат до хранителните продукти от животински произход. Смята се, че повече от две трети от медицински важните антимикробни средства се използват при животните и АМР може да причини милиони човешки смъртни случаи годишно до средата на века, ако не се контролира.
- Развитие на АМР при животните
Антимикробните средства се използват широко в животновъдството от десетилетия, не само за лечение на клинични инфекции, но и за профилактични и метафилактични цели, както и в миналото за стимулиране на растежа. Въпреки че тези практики са допринесли за контрола на заболяванията и подобряването на производителността, тяхната широка и често лошо регулирана употреба е оказала значителен селективен натиск върху микробите в животновъдната среда. Този натиск е улеснил появата и разпространението на мултирезистентни бактериални щамове, които представляват нарастваща заплаха както за здравето на животните, така и за човешкото здраве. Според настоящите оценки приблизително 70–73% от антимикробните средства с важно значение за хуманната медицина се използват при животни, отглеждани за производство на храни, предимно в интензивните животновъдни системи.
Хранителните продукти от животински произход – като месо, мляко и яйца – са основни компоненти на световната диета, осигурявайки висококачествени протеини, есенциални мастни киселини и микроелементи, които често са трудни за получаване само от растителни източници. Тези продукти са от решаващо значение за хранителната сигурност, особено сред уязвимите групи от населението. С нарастването на световното население и изместването на хранителните модели към увеличена консумация на храни от животински произход, системите за животновъдство се интензифицираха, за да отговорят на нарастващото търсене. Докато тези интензифицирани системи повишават производителността, те също така създават среда с висока гъстота, която улеснява появата и разпространението на инфекциозни заболявания, включително тези, причинени от бактериални патогени.
Животните, предназначени за производство на храни, могат да бъдат носители както на патогенни, така и на коменсални бактерии. При приложение на антибиотици чувствителните микроорганизми загиват, а резистентните щамове оцеляват и се размножават. Освен това бактериите могат да обменят гени за резистентност чрез хоризонтален генен трансфер, което ускорява разпространението на устойчивостта.
Целият материал можете да прочетете ТУК