ИНЖ.ДАНИЕЛА НОВАКОВА: ИНФОРМАЦИЯ: Подходът „Едно здраве“ и ролята на секвенирането на целия геном (WGS) при разследването на епидемии, причинени от храни
Резюме
Сигурността по хранителната верига е приоритет за Европейския съюз, който прилага стриктни стандарти и механизми за контрол с цел опазване на общественото здраве. Въпреки това, поради сложността и мащаба на съвременните производствени и търговски мрежи, съществува вероятност от поява и разпространение на микробиологично замърсени храни. Подобни случаи могат да доведат до хранително-преносими заболявания, вариращи по тежест и обхват. За да се откриват и ограничават своевременно потенциални епидемии, европейските институции обединяват данни от здравния и хранителния сектор, което позволява по-прецизно проследяване на произхода и разпространението на патогените в трансграничен мащаб.
В съответствие с член 8, параграф 2 от Директива 2003/99/ЕО[1], компетентните органи на държавите членки са задължени да изследват взривовете от хранителни заболявания в тясно сътрудничество с органите, отговорни за справянето със сериозните трансгранични заплахи за човешкото здраве. Проучванията трябва да предоставят важни данни за епидемиологичния профил, засегнатите храни и потенциалните причини за появата на тези заболявания, включително съответните епидемиологични и микробиологични изследвания. В този контекст, прилагането на Регламент за изпълнение (ЕС) 2025/179[2] представлява ключова стъпка към усъвършенстване на разследванията на хранителни епидемии чрез интегриране на секвенирането на целия геном (WGS – пълен геномен секвентен анализ или още целогеномно секвениране) като основен инструмент в официалния контрол. С оглед на необходимостта от бързо, прецизно и надеждно идентифициране на източниците на замърсяване, както и на ефективната междусекторна координация между здравните и хранителните власти, WGS се утвърждава като съвременно решение за отговор на новите предизвикателства при управлението на хранителните рискове.
За да се улеснят проучванията на хранителни епидемии и бързо да се открият техните източници, държавите членки трябва да събират изолати на патогени като Salmonella enterica, Listeria monocytogenes, Escherichia coli, Campylobacter jejuni и Campylobacter coli от храни, животни, фуражи и свързани проби от средата, когато се предполага или има съмнение, че тези изолати са свързани с хранително заболяване. Освен това, задължително е извършването на целогеномно секвениране на тези изолати, като резултатите се изпращат в системата на Европейския орган по безопасност на храните (ЕОБХ/EFSA). Системата на EFSA е свързана с база данни за човешки изолати, следвайки подхода „Едно здраве“, който се управлява от Европейския център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC). Това сътрудничество улеснява бързото идентифициране на източника на хранителните огнища чрез сравнение на човешки и хранителни изолати.
Целият материал можете да прочетете ТУК