ИНЖ.ДАНИЕЛА НОВАКОВА: НАУЧНА ИНФОРМАЦИЯ: относно честотата на консумация на различни видове риби, ракообразни и мекотели, допринасящи за експозицията на метилживак, и осведомеността на потребителите
Резюме
По искане на Европейската комисия, Европейския орган по безопасност на храните (EFSA) оцени моделите на консумация на риба и други морски дарове, както и осведомеността на потребителите относно рисковете и ползите за здравето, свързани с тяхната консумация в 27-те държави членки, Исландия и Норвегия. Разгледана е и осведомеността за национални препоръки за консумация и до каква степен тези препоръки влияят на потребителското поведение. За постигане на тези цели през 2023 г. и 2024 г. са проведени две проучвания сред юноши, възрастни и бременни жени, които обхващат 38 вида риби, ракообразни и мекотели, групирани според регулаторните максимално допустими количества на живак[1] (1.0, 0.5 и 0.3 mg/kg). От респондентите е събрана информация за честотата на консумация, осведомеността за замърсителите и познаването на националните хранителни препоръки. Анализът показа, че консумацията на риба и други морски дарове се е увеличила между двете проучвания във всички страни и категории, в които са групирани, независимо дали са издадени актуализирани препоръки. Нивото на познания за химичните замърсители е ниско, като най-разпознаваемият е живакът. Осведомеността за националните препоръки е умерена и малко по-висока сред бременните жени, но отчетените промени в потребителското поведение в резултат на тези препоръки са ограничени. Източниците на информация играят съществена роля във формирането на поведението, което варира в зависимост от държавата и групите от населението. Идентифицирани са пропуски и несигурности в данните и са предложени препоръки за подобряване на бъдещите оценки.
1. Въведение
През 2012 г. Панелът на EFSA по замърсителите в хранителната верига прие становище относно живак и метилживак в храните[2]. В това становище Органът установи допустим седмичен прием (TWI) за неорганичен живак от 4 μg/kg телесно тегло (т.т.) и за метилживак от 1,3 μg/kg т.т. (и двете изразени като живак) и заключи, че 95-ият персентил на хранителната експозиция е близък до или над TWI за всички възрастови групи. Хората, които консумират много риба, включително бременни жени, могат да превишат TWI до приблизително шест пъти. Плодът на бременните жени представлява най-уязвимата група. В становището се заключава, че експозицията на метилживак над TWI е обезпокоителна, но се препоръчва да се вземат предвид благоприятните ефекти от консумацията на риба, ако се обмислят мерки за намаляване на експозицията на метилживак. За да се защитят потребителите от неблагоприятните последици, съгласно Регламент (ЕО) № 2023/915[3] са установени максимално допустими количества за живак в риба и други морски храни.
За да оцени благоприятните ефекти от консумацията на морски дарове, през 2014 г. Научният панел на EFSA по хранене, нови храни и хранителни алергени (NDA) прие становище[4] относно тези ползи във връзка със здравните рискове, свързани с излагането на метилживак, и заключи, че консумацията на около 1 – 2 порции морски дарове седмично и до 3 – 4 порции седмично по време на бременност е свързана с по-добри функционални резултати по отношение на невроразвитието при децата в сравнение с липсата на консумация на морски дарове. Такива количества са свързани и с по-ниска смъртност от коронарна болест на сърцето при възрастни.
През 2015 г. Научният комитет на EFSA публикува научно становище [5]относно ползите от консумацията на риба/морски дарове в сравнение с рисковете от метилживак в рибата/морските дарове, в което е заключено, че за да се постигнат ползите от консумацията на риба, свързани с 1–4 порции риба седмично, и за да се предпази от невротоксичността/токсичност върху невроразвитието на метилживак, консумацията на видове риба/морски дарове с високо съдържание на живак трябва да бъде ограничена.
Освен това на уебсайта на Генерална дирекция „Здраве и безопасност на храните“ е публикувана информационна бележка за метилживак в рибата и рибните продукти. В нея се посочва, че:
- Консумацията на риба и морски дарове с високо съдържание на метилживак следва да бъде ограничена, като при такива видове се препоръчва прием не повече от 1–2 порции седмично.
Тъй като моделите на потребление на риба и морски дарове се различават значително в рамките на Европейския съюз и дори в рамките на държавите членки, тези препоръки за потребление обикновено следва да бъдат прецизирани на национално ниво. Като последващи действия няколко страни са издали специални съвети за потребление на своето население.
По време на обсъжданията за актуализиране на максимално допустимите нива на живак в рибата, някои държави членки са предложили тези стойности да бъдат увеличени за определени видове, като акула и риба меч. Причината е, че при сегашните норми голяма част от предлаганата на пазара риба надвишава допустимите граници и не може да бъде пусната в продажба. Въпреки това, с оглед на здравния риск, свързан с живака, максималните допустими нива за живак в тези видове риби са запазени на съществуващото ниво, в очакване на допълнително събиране на данни и научна оценка.
С оглед на бъдеща актуализирана оценка на риска от живак в храните, ефективността на тези съвети за консумация следва да бъде измерена. Поради това на EFSA е възложено да проведе проучване в държавите-членки, за да оцени, наред с другото:
- честотата на консумация на различни видове риба, ракообразни и мекотели от потребителите в различните държави-членки и да я сравни с препоръките за консумация, издадени от компетентните органи на държавите-членки. Във всеки случай, в проучването следва да бъдат включени видовете риби, за които е установено максимално допустимо количество от 1,0 mg/kg съгласно Регламент (ЕО) № 2023/915;
- дали потребителите са наясно с наличието на замърсители в специфични видове риби, ракообразни и мекотели и ако да, какви замърсители са те;
- дали потребителите са запознати със съществуването на препоръки за ограничаване на консумацията на специфични видове риби, ракообразни и мекотели поради наличието на живак и ако отговорът е „да“, дали това се отнася за съвети от националните компетентни органи или от други източници;
- дали и в каква степен потребителите вземат предвид препоръките на държавите членки;
Тъй като плодът е най-уязвим към токсичните ефекти на живака, проучването следва задължително да включва тази група. Освен това, трябва да бъдат включени юноши (10–17 години) и възрастни (18–64 години) и от двата пола.
Целият материал можете да прочетете ТУК
[1] В настоящия текст терминът „живак“ се използва за означаване на общ живак, който в рибата е предимно под формата на метилживак.
[2] EFSA Panel on Contaminants in the Food Chain (CONTAM); Scientific Opinion on the risk for public health related to the presence of mercury and methylmercury in food. EFSA Journal2012;10(12):2985. [241 pp.] doi:10.2903/j.efsa.2012.2985.
[3] Регламент (ЕС) 2023/915 на Комисията от 25 април 2023 година относно максимално допустимите количества на някои замърсители в храните и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1881/2006, C/2023/35, OB L 119, , pp. 103–157
[4] EFSA NDA Panel (EFSA Panel on Dietetic Products, Nutrition and Allergies), 2014. Scientific Opinion on health benefits of seafood (fish and shellfish) consumption in relation to health risks associated with exposure to methylmercury. EFSA Journal2014;12(7):3761, 80 pp. doi:10.2903/j.efsa.2014.3761
[5] EFSA Scientific Committee, 2015. Statement on the benefits of fish/seafood consumption compared to the risks of methylmercury in fish/seafood. EFSA Journal2015;13(1):3982, 36 pp. doi:10.2903/j.efsa.2015.3982