ИНЖ.Д.НОВАКОВА, Д-Р Т.ИВАНОВА: НАУЧНА ИНФОРМАЦИЯ: Потенциалната значимост на Clostridioides difficile като хранително предаван патоген
Центърът за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) предоставя настоящата научна информация относно Clostridioides difficile, неговата патогенност, разпространение и възможното му значение за хранителната верига. ЦОРХВ не изразява собствено становище относно потенциалната роля на хранителната верига при предаването на този патоген, а цели да подпомогне планирането на бъдещи научни и мониторингови дейности.
Резюме
Clostridioides difficile е водещият причинител на диария, свързана с употребата на антибиотици, при хоспитализирани пациенти. Установяването на микроорганизма при животни, в околната среда и в хранителни продукти показва, че тези извънболнични източници могат да имат роля в разпространението на инфекцията сред хората. Прецизни методи за типизиране на щамовете, включително секвениране на целия геном, разкриват генетични връзки между изолати от хора и животни, което очертава насоки за директно предаване или общ екологичен източник на инфекция. Високото генетично сходство между изолатите от околната среда и тези от хората подчертава потенциалната роля на околната среда като източник. Наблюдават се и клъстери на щамове в хранителни продукти и случаи при хора, което сочи за възможен път на предаване чрез храната.
Докладите за C. difficile в хранителни продукти нарастват през последните години, въпреки че честотата и разпространението варират значително между различните проучвания. Следователно, консумацията на храна, замърсена с C. difficile е рисков фактор за предаване на тази инфекция в общността и един от най-важните пътища за предаване може да бъде замърсената храна със спори на C. difficile.
- Въведение
Clostridioides difficile (известна преди като Clostridium difficile) е Грам-положителна, спорообразуваща, анаеробна бактерия, която колонизира стомашно-чревния тракт на хора и животни и е широко разпространена в околната среда. Тя е основната причина за инфекциозна диария при хоспитализирани пациенти, като широкоспектърните антибиотици са най-значимият рисков фактор за инфекция с C. difficile, тъй като те нарушават чревната микробиота, позволявайки покълването на спорите и производството на токсини.
Инфекцията с C. difficile (CDI) може да се прояви с различни симптоми, вариращи от лека диария до тежки и потенциално фатални състояния. В исторически план, CDI се е считала предимно за инфекция, свързана със здравните грижи. През последните десетилетия честотата, тежестта, честотата на рецидив и смъртността, свързани с CDI, са се увеличили значително. Най-новите данни от наблюдението на Центъра за контрол и превенция на заболяванията (САЩ) показват, че общата честота на заболеваемост е 116,1 случая на 100 000 души, с по-висока честота са случаите, свързани с извън болничната среда (62,1 случая на 100 000 души) в сравнение със случаите, свързани със здравните грижи (54,0 случая на 100 000).
Изследванията на потенциални източници на патогена в извън болничната среда разкриват, че C. difficile е широко разпространена сред животните, околната среда и храните. По-конкретно, бактерията е изолирана от различни животински видове, включително продуктивни/селскостопански животни, домашни любимци, коне и диви животни. Освен това, тя се среща в различни среди, като почва, вода, канализация и различни повърхности, а също така е открита в храни както от животински, така и от растителен произход.
Откриването на идентични щамове на C. difficile при хора, животни, храни и околната среда предполага зоонозно предаване, като околната среда и храната действат като свързващи звена. Тези открития подчертават необходимостта от изучаване на C. difficile в рамките на подхода „Едно здраве“.
Световната здравна организация определя „Едно здраве“ като интегриран, обединяващ подход, който има за цел устойчиво балансиране и оптимизиране на здравето на хората, животните и екосистемите. Този подход насърчава сътрудничеството между различни научни области за справяне с глобални проблеми, като например нововъзникващи инфекциозни заболявания, антимикробна резистентност и безопасност на храните.