КРАСИМИРА ЗАХАРИЕВА: Генетично модифицирана царевица MON 89034 х 1507 х MIR162 х NK603 х DAS-40278-9 и употребата ѝ в храни и като фураж
съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 г. (заявление EFSA-GMO-NL-2018-151)
Царевицата, Zea mays L., е втората най-разпространена зърнена култура в света, надминавана само от ориза. Царевицата се отглежда на всеки континент, с изключение на Антарктида. В Северна Америка расте над 43% от царевицата в света. Други световни лидери в производството на царевица са Китай (18%), ЕС (7%), Бразилия (6%), Балканския регион (3%) и Мексико (3%), Аржентина, Индия и Южна Африка (2%). Лекотата, с която царевицата може да бъде изсушена, съхранявана и транспортирана, я прави основен източник, влаган във фуражите за животни и стабилна суровина за производството на нишесте и нишестени продукти. Царевицата също е основен източник на храна в много части на света, включително Южна Америка, Централна Америка и Африка, където се влага директно в хранителни продукти чрез смилане, алкална обработка, варене/готвене или ферментация.
През 2020 г. в света са произведени над 1,1 милиарда метрични тона царевица, което представлява приблизително 197 милиона хектара царевица, добита в световен мащаб. Значителни области на производство са САЩ, Китай, Бразилия, Европейския съюз (ЕС) и Аржентина, които представляват общо над 75% от световното производство на царевица. Днес царевицата е една от малкото интензивно култивирани култури в европейското селско стопанство. Значителни области на производство включват Дунавския басейн от югозападна Германия до Черно море и Южна Франция до долината на северна Италия. През 2020г. площта на царевицата, добита в ЕС, възлиза на около 9 милиона хектара, с производство от около 68,3 милиона метрични тона. През 2020 г. ЕС е внесъл около 23 милиона тона царевично зърно. Основните износители на царевица за ЕС са Украйна и Бразилия, следвани от Сърбия. Както и в други райони на света, консумацията на царевица в Европа е доминирана от търсенето ѝ за фураж за животни. Царевицата също се преработва в ценни промишлени и хранителни продукти като етилов алкохол, царевично брашно, нишесте и подсладители.
Въпреки че царевицата има висока икономическа стойност, но също така и поради генетичните си характеристики и основните изследвания, тази култура подлежи постоянно на различни редакции в генома или генетични модификации, с цел придаване на нови характеристики, например толерантност към хербициди, по-добри хранителни качества и устойчивост на вредители и вируси. Тези култури са одобрени за отглеждане с търговска цел в средата на 1990г. и постепенно с напредване на технологиите и увеличаване на населението и потреблението по света и респективно продоволствените нужди обработваната площ с генно модифицирани култури се разширява.