КРАСИМИРА ЗАХАРИЕВА: Доклад за зоонозите на Европейския съюз съобразно стратегията „One Health“ за 2021 и анализ за България
Докладът на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ/EFSA) и Европейския център за превенция и контрол на заболяванията представя резултатите от дейностите по мониторинг и надзор на зоонозите, проведени през 2021г. в 27 държави членки (ДЧ), Обединеното кралство и още девет страни извън ЕС. През 2021г. първата и втората най-често съобщавани зоонози при хора са кампилобактериоза и салмонелоза. Случаите на кампилобактериоза и салмонелоза са се увеличили в сравнение с 2020 г., но намаляват в сравнение с предходни години. През 2021 г. събирането и анализът на данни на ниво ЕС са все още засегнати от пандемията от COVID-19. Шестнадесет ДЧ и Обединеното кралство са постигнали намаляване на разпространението на Salmonella за съответните серовари в популациите от домашни птици. Проби за Salmonella и Campylobacter от кланични трупове от различни животински видове са докладвани по-често като положителни при официалния надзор. Йерсиниозата е третата най-често съобщавана зооноза при хора, последвана от Escherichia coli (STEC) и продуциращи шига токсин Listeria monocytogenes. Инфекциите с L. monocytogenes и инфекциите, предизвикани от вируса на Западен Нил са най-тежко протичащите зоонозни заболявания, с най-много хоспитализации и най-високи нива на смъртност. Като цяло ДЧ съобщават за повече взривове от хранителни заболявнаия и случаи през 2021 г. в сравнение с 2020 г. S. Enteritidis остава най-често съобщаваният причинител на епидемии, причинени от хранителни източници. Основните хранителни матрици за човешка салмонелоза са „яйца и яйчни продукти“ и „смесени храни“, които предизвикваха най-голямо безпокойство. Хранителни взривове, причинени от патогенни агенти в „зеленчуци и сокове и производни продукти“ са се увеличили значително в сравнение с предходни години. Този доклад включва данни за бруцелоза, Coxiella burnetii (Ку-треска), ехинококоза, бяс, токсоплазмоза, трихинелоза, туберкулоза, дължаща се на Mycobacterium bovis или M. caprae и туларемия.
Правна основа за координиран от ЕС мониторинг на зоонозите
Системата на Европейския съюз (ЕС) за мониторинг и събиране на информация за зоонозите се основава на Директива за зоонозите 2003/99/EC, която задължава ДЧ на ЕС да събират сравними данни за зоонози, зоонозни агенти, антимикробна резистентност и хранителни взривове. През 2004 г. Европейската комисия възложи на EFSA да създаде електронна система за докладване и база данни за мониторинг на зоонози (Мандат на EFSA № 2004-0178, продължен от M-2015-0231).
Събирането на данни за заболяванията при хора от ДЧ се извършва в съответствие с Решение 1082/2013/ЕС относно сериозни трансгранични заплахи за здравето. Създадена е мрежа за епидемиологично наблюдение и контрол на заразните болести в ЕС (Европейска система за наблюдение (TESSy)). Дефинициите на случаите, които трябва да се следват при докладване на данни за инфекциозни заболявания на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC) са описани в Решение 2018/945/ЕС.
В съответствие със списък А от приложение I към Директива 2003/99/ЕС относно зоонозите, данни за животни, храни и фуражи трябва да се докладват задължително за следните осем зоонозни агента: Salmonella, Campylobacter, Listeria monocytogenes, шига токсин-продуциращи Escherichia coli (STEC), Mycobacterium bovis, Brucella, Trichinella и Echinococcus. Освен това данни трябва се докладват за следните агенти и зоонози, посочени в списък Б от приложение I към Директивата за зоонозите: (i) вирусни зоонози и техните причинители: Calicivirus, Hepatit А virus, Influenza virus, Rabies virus, вируси, пренасяни от членестоноги; (ii) бактериални зоонози и техните причинители: борелиоза и нейните причинители, ботулизъм и неговите причинители, лептоспироза и причинителите и, пситакоза и нейните причинители, туберкулоза и причинители, различни от M. bovis, вибриоза и нейния патогенен причинител, йерсиниоза и нейния патогенен причинител; (iii) паразитози: анизакиаза и нейния причинител, криптоспоридиоза и нейните патогенни агенти, цистицеркоза и нейните патогенни причинители, токсоплазмоза и нейните причинители; и (iv) други зоонози и зоонозnи причинители като Francisella и Sarcocystis. Освен това ДЧ са предоставили данни за някои други микробиологични замърсители в храните: хистамин, стафилококови ентеротоксини и Cronobacter sakazakii, за които критериите за безопасност на храните са определени в законодателството на ЕС.
През 2020 г. събирането на данни е засегнато от намаляването на броя на ДЧ на ЕС от 28 на 27, поради оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС (от 1 февруари 2020 г. Обединеното кралство стана трета страна).
Когато се тълкуват данните, трябва да се вземат предвид качеството на данните, както и разликите между системите за наблюдение на ДЧ; следователно трябва да се правят сравнения между страните с повишено внимание.
Националните доклади за зоонози, в съответствие с Директива 2003/99/ЕО, са публикувани на уебсайта на EFSA заедно с Доклада за зоонозите на ЕС „Едно здраве“.
Докладът за България е достъпен онлайн на https://www.efsa.europa.eu/sites/default/files/zoocountryreport21bg.pdf. Настоящият доклад е представen на Европейската комисия в съответствие с член 9 от Директива 2003/99/ЕО на Съвета. Докладът съдържа информация за тенденциите и източниците на зоонози и зоонозни агенти в България през 2021 г. Информацията обхваща появата на тези заболявания и патогенни агенти при животните, храните, а в някои случаи и във фуражите. Освен това докладът включва данни за антимикробната резистентност при някои зоознозни агенти и индикаторни бактерии, както и информация за епидемиологичните изследвания на огнища, пренасяни с храни. Предоставени са и допълнителни данни за възприемчиви животински популации в страната. Предоставената информация обхваща както зоонозите, които са важни за общественото здраве в целия Европейски съюз, така и зоонозите, които са от значение въз основа на националната епидемиологична обстановка. В доклада се описват въведените системи за мониторинг и стратегиите за превенция и контрол, прилагани в страната. За някои зоонози този мониторинг се основава на правните изисквания, установени от законодателството на Европейския съюз, докато за другите зоонози се прилагат национални подходи. Докладът представя резултатите от проверките, извършени през отчетната година. Направена е национална оценка на епидемиологичната обстановка, като се обръща специално внимание на тенденциите и източниците на зоонотични инфекции. Когато е възможно, се оценява значението на патогенните изолати в храните и животните за случаи на зоонози при хора.