КРАСИМИРА ЗАХАРИЕВА: НАУЧЕН ОБЗОР: Salmonella spp. и влиянието на климатичните промени в появата и разпространението ѝ
През идващите десетилетия агрохранителната верига ще бъде изправена пред сериозни предизвикателства, от една страна - търсенето на устойчиво производство и обезпечаване на продоволствената сигурност, а от друга страна – климатичните промени и повишаването на температурите и валежите, придружена от повишаване на природните катаклизми. Едно от най-важните последствия от климатичните промени е влиянието върху селското стопанство. Очаква се намаляване на реколтата, повишаване на цените на храните и намаляване на продоволствената обезпеченост. По данни на Междуправителствения панел за климатичните промени, недохранването е възможно да се увеличи с 20% до 2050 г. Екстремното време, високите температури, наводненията, сушите и покачването на нивата на моретата и океаните, свързани с промяната в климата, заплашват достъпа на хората до храни в дългосрочен план, което влошава и здравния статус на популацията и увеличава риска от възникване на инфекции, причинени от постояно разпространяващите се патогенни причинители. Негативното влияние на климатичните промени върху селското стопанство се прогнозира, че може да доведе до недохранване и глад на около 600 млн. души до 2080 г.
По данни на Мирна Матов, част от авторския екип на Климатека, докторант по метеорология към катедра „Метеорология и геофизика“ във Физически факултет на Софийски университет, България е разположена в един от регионите, който е особено уязвим към изменението на климата (главно чрез повишаване на температурата и интензивни валежи) и към нарастващата честота на екстремни събития, свързани с изменението на климата, като суши и наводнения. За целите на този анализ са осъществени компютърни симулации за очакваните промени на температурите по четирите RCP-сценария (RCP 2.6, RCP 4.5, RCP 6 и RCP 8.5) на IPCC AR5 (2013/2014) до края на века. Графиките отразяват очакваните промени във времето на средногодишната температура за периода 2013 – 2100 г., като аномалии спрямо референтния период 1961 – 1990 г. Използвани са модели от проекта CMIP5 (Coupled model intercomparison project phase five). В зависимост от използвания сценарий (RCP 2.6, RCP 4.5, RCP 6, RCP 8.5) се очаква стойностите на средногодишната температура за България да са по-високи с 1°C до 7°C в сравнение с тези през базисния период (1961 – 1990 г.). Най-лошият сценарий с най-големи промени (повишение с от 5°C до 7°C) е RCP 8.5. Според оптимистичния сценарий RCP 2.6 повишаването на температурата до края на века няма да е с повече от 2°C. По сценариите RCP 4.5 и RCP 6 очакваното повишение на средногодишната температурата през 2081 – 2100 г. ще е с около 3 – 4°C.