КРАСИМИРА ЗАХАРИЕВА: НАУЧЕН ОБЗОР: Вирус на Африканска чума по свинете (ASFV) – нови молекулярни техники в диагностиката
Вирусът на африканската чума по свинете (ASFV) е единственият известен ДНК арбовирус и способността да се възпроизвежда в клетките на насекоми и бозайници е кодирана в неговия вирусен геном. Въпреки че има относително ниска способност за геномни мутации, ASFV демонстрира генетично разнообразие в определени гени и сложност на генното съдържание в други геномни региони, което показва, че ASFV може да използва множество механизми за диверсификация и да придобие нови фенотипни характеристики.
Вирусът на африканската чума по свинете (ASFV) е единственият член на семейство Asfarviridae (Alonso et al., 2018) и е уникален, въпреки че споделя структурни, геномни и репликационни характеристики с други нуклео-цитоплазмени големи ДНК вируси (NCLDV). ASFV продуктивно се размножава в кърлежи (от рода Ornithodoros) и при свине от семейство Suidae и циркулира между двете в естествения силватичен цикъл на предаване в Африка. Въпреки няколко успешни опита все още малко се знае за вирусните детерминанти, отговорни за преноса и циркулацията в различните гостоприемници (Burrage et al., 2004; Rowlands et al., 2009). При домашни и диви свине (Sus scrofa) ASFV може да бъде високопатогенен и да причини хеморагична, силно смъртоносна болест АЧС.
ASFV причинява трансгранични епидемии от АЧС. През последните години АЧС се разпространи драстично и сега представлява заплаха за производството на свине в световен мащаб (Cisek et al., 2016; Jurado et al., 2018; Kyyro et al., 2017; Nurmoja et al., 2017; Sanchez-Cordon et al., 2018; Vergne et al., 2017). Все по-често се появяват тревожни съобщения за огнища от африканска чума по свинете в Европа и последно в Югоизточна Азия (Bao et al., 2019; Garigliany et al., 2019; Le et al., 2019). Понастоящем няма безопасна ваксина за контрол на АЧС. Въпреки че предишни проучвания показват, че защитният имунитет срещу АЧС е постижим, проблемите с вирулентността, имуногенността и, което е важно, вирусното фенотипно и антигенно разнообразие и липсата на щам на кръстосан защитен имунитет продължават да са проблем при ваксинацията срещу АЧС (Arias et al., 2017; Revilla et al., 2018).
Ключът към разбирането на ASFV разнообразието, включително вирусната биология, повлияна от него и еволюцията, която го движи, е разбирането на генетичните и геномните вариации на ASFV. За оценка на генетичното разнообразие на ASFV са използвани няколко конкретни генетични цели. Генът на ASFV, кодиращ основен капсиден протеин (р72) (B646L) е една от първите генетични цели, използвани за широкомащабна оценка на генетичното разнообразие на ASFV (Bastos et al., 2003). Въз основа на частичното генно секвениране B646L, Bastos и колеги идентифицират 22 ASF генотипа и така установяват стандартния ASFV генотипен маркер.
