КРАСИМИРА ЗАХАРИЕВА: НАУЧЕН ОБЗОР: Огнища на Salmonella и Listeria, нива на антимикробна резистентност и иновации в молекулярните диагностични методи
Микробното замърсяване и хранителните инфекции са сериозен проблем за общественото здраве в световен мащаб. Поради тази причина откриването, мониторингът и характеризирането на патогените представлява значително предизвикателство при изпълнение на мерките за контрол на качеството. Известно е, че стандартните подходи, като методи за култивиране и биохимични тестове, отнемат много време и са енергоемки. Обратно, молекулярните технологии, базирани на геномна идентификация на бактерии, са бързи и евтини.
Съдържание:
- Зоонози и зоонозни агенти, включени в задължителния годишен мониторинг (Директива 2003/99/ЕО списък А) – стр. 1 – 15
- Salmonella spp. и докладвани огнища – стр. 3 - 9
- Listeria monocytogenes и докладвани огнища – стр. 10 - 14
- Доклад на JIACRA за консумация на антимикробни средства и нива на АМР. Основни констатации от доклада на JIACRA по антимикробни групи – стр. 15 – 24
- Антимикробна резистентност на Salmonella и Listeria monocytogenes съгласно годишния доклад на ЕОБХ и ECDC за зоонозите, зоонозните причинители и антимикробната резистентност – стр. 25 - 33
- Нови методи за диагностика на Salmonella spp. и Listeria monocytogenes – стр. 33 – 53
- Използвани литературни източници – стр. 54 - 57
Системата на Европейския съюз (ЕС) за мониторинг и събиране на информация относно зоонозите се основава на Директива 2003/99/ЕО за зоонозите и зоонозните причинители, която задължава държавите членки на ЕС да събират подходящи и, когато е приложимо, сравними данни относно зоонозите, зоонозните агенти, антимикробната резистентност и хранителните взривове. Съгласно годишния доклад (EUOHZ), изготвен от ЕОБХ (Европейски орган за безопасност на храните (EFSA)) и Европейски център за профилактика и контрол на заболяванията (ECDC) до Европейската комисия (ЕК), за 2022 г., тази година основните зоонозни патогени, предизвикващи инфекции при хора и животни и причина за хранителни взривове са: Salmonella, Campylobacter, L. monocytogenes, шига токсин продуциращи Escherichia coli (STEC), Mycobacterium bovis, Brucella, Trichinella и Echinococcus.
В доклада EUOHZ за 2022 г. са включени данните за заболявания при хора, причинени от различни хранителни матрици и водоизточници, и зоонозите (FWD) (бруцелоза, кампилобактериоза, токсоплазмоза, ехинококоза, листериоза, салмонелоза, инфекция с шига токсин продуциращи E. coli, трихинелоза и йерсиниоза), данни за нововъзникващите и векторно-пренасяните болести (EVD) (Ку-треска, бяс, туларемия и инфекция с вируса на Западен Нил (WNV)) и туберкулоза (TB) (инфекция с Mycobacterium tuberculosis complex, включващ M. bovis и M. caprae) в ECDC. Целият доклад за зоонозите е наличен на следния адрес: https://efsa.onlinelibrary.wiley.com/doi/epdf/10.2903/j.efsa.2023.8442
Зоонози и зоонозни агенти, включени в задължителния годишен мониторинг (Директива 2003/99/ЕО списък А)
През 2022 г. кампилобактериозата е потвърдена като най-често съобщаваната зооноза (както е от 2005 г. насам). Тя съставлява 61,3% от всички докладвани, потвърдени и изолирани зоонозни патогени, предизвикали инфекции при хора през 2022 г. След кампилобактериозата, салмонелозата, йерсиниозата, STEC инфекциите и листериозата са най-често съобщаваните зоонозни заболявания. Въз основа на данни за тежестта на протичане на заболяването, листериозата и инфекцията, предизвикана от вируса на Западен Нил са двете най-тежки заболявания, с най-високи нива на смъртност и хоспитализации сред докладваните случаи. При тези две заболявания почти всички пациенти са хоспитализирани (съответно 96,0% от потвърдените случаи за листериоза и 86,9% от локално придобитите вероятни и потвърдени случаи на инфекция с вируса на Западен Нил). Най-големият брой смъртни случаи се дължи на листериозата (N = 286), следван от инфекциите с вируса на Западен Нил (N = 92) и салмонелозата (N = 81). Листериозата и инфекцията с вируса на Западен Нил също са зоонозите с най-висок процент смъртност, 18,1% и 8,3%, съответно. По отношение на FBO (food borne outbreak), Salmonella съставлява най-големият брой огнища и случаи, следвана от „бактериални токсини, неуточнени“ и „норовируси и други калицивируси“. Броят на хранителните взривове се е увеличил с 43,9% през 2022 г. в сравнение с 2021 г. Освен това броят на човешките инфекции, хоспитализациите и докладваните смъртни случаи, предизвикани от FBO, също се е увеличил съответно с 49,4%, 11,5% и 106,5%.