КРАСИМИРА ЗАХАРИЕВА: НАУЧНА ИНФОРМАЦИЯ: Оценка на болестите по някои видове риба, причинени от резистентни на антимикробни средства бактерии
Използването на антимикробни средства в рибовъдството е отражение на бързото развитие на аквакултурите в световен мащаб. Интензифицирането на аквакултурите за постигане на пазарните изисквания може да доведе до увеличаване на инфекциозните заболявания от патогенни бактерии. Следователно антимикробните средства действат като контрол на възникващите инфекциозни заболявания, но употребата им трябва да следва правилата и разпоредбите на страната, в която се извършва дейността. Въпреки че разпоредбите налагат ограничения за използването на антимикробни средства в рибовъдството, много проучвания показват, че резистентните бактерии са изолирани от тази система все по-често. Появата на резистентни бактерии не се ограничава само до използването на антимикробни средства, но и до съвместна селекция на резистентни гени или дори наличие на кръстосана резистентност. Резистентните бактерии от рибовъдството будят сериозна загриженост, тъй като те могат да бъдат придобити от хората при процеса на отглеждане, развъждане на аквакултури или по агро-хранителната верига, което може да представлява проблем за общественото здраве.
Глобалното производство на риба е дейност, която се разраства бързо и е основен източник на храна за хората (HEUER et al., 2009; FAO, 2018). През 1961 г. консумацията на риба на глава от населението в света е 9,0 кг, което нараства до 20,3 кг през 2016 г. (FAO, 2018), надвишавайки нормата от 12 кг на глава от населението годишно, предложена от Световната здравна организация (СЗО). Това увеличение на консумацията може да бъде оправдано от търсенето на по-здравословна хранителна диета, където рибното месо и аквакултурите са добра алтернатива (CREPALDI et al., 2006). Според FAO (2014), ръстът на населението, нарастващите доходи и урбанизацията са фактори, които допринасят за увеличаването на производството. Въпреки това, възможната поява на бактериални заболявания и необходимостта от лечение на животните също се увеличават (SHOEMAKER et al., 2000; MIRANDA et al., 2013). Aeromonas sp., Vibrio sp., Streptococcus sp. и Edwardsiella tarda са основните патогени, които причиняват заболявания при рибите. Тези щамове са отговорни за различни инфекциозни заболявания, като кожни лезии, абсцеси, кървене и сепсис; тези патогени увеличават заболеваемостта и смъртността при рибите и причиняват значителни икономически загуби. По този начин използването на антимикробни средства при лечението и профилактиката на заболявания е избрано като метод за решаване на този проблем (OKACHA et al., 2018). Използването на тези антибиотични средства в аквакултурите е важно за успешното лечение на риби и поддържането на здравето и благополучието на животните (MIRANDA et al., 2013). Въпреки това, употребата на тези лекарства трябва да бъде внимателно регулирана и контролирана. През последните години се наблюдава голямо увеличение на употребата на антимикробни средства (АМС), особено във водещи промишлени рибни стопанства.
Само във Виетнам употребата на антимикробни средства при производството на пангасиус достигна около 400 000 тона през 2010 г. (RICO et al., 2012). Производството на сьомга и употребата на АМС в Чили през 2000 г. е достигнало приблизително 200 000 тона, удвоявайки се до 400 000 тона през 2007 г. (CABELLO et al., 2013).