КРАСИМИРА ЗАХАРИЕВА: НАУЧНА ИНФОРМАЦИЯ: Редактиране на генома и развъждане на селскостопански животни: социални и етични въпроси
Голяма част от световната популация все още е зависима от животновъдството като източник на храна. Нарастващото търсене е следствие от увеличеното население, доходите и урбанизацията както в държавите с ниски, така и в държавите с високи доходи. В същото време е налице нарастваща обществена загриженост относно етичните въпроси, свързани със стандартите за хуманно отношение към животните, като например интензивните производствени системи и прилагането на нови технологии за подобряване на животновъдството. В резултат на това в научните и политическите общности е поставен значителен акцент върху прилагането на нови геномни технологии за подобряване на развъдните системи в животновъдството и устойчивостта на болести при добитъка, включително генетична модификация, редактиране на гени, посредством CRISPR-Cas9, и бъдещото прилагане на синтетичната биология. В същото време съществуват редица доказателства, които сочат, че общественото приемане на прилагането на геномни технологии в животновъдството се нюансира от вида на прилаганата геномна технология (напр. генетична модификация срещу редактиране на гени), очаквания резултат от модификацията (напр. подобряване на хуманното отношение към животните или повишена рентабилност) и целевите организми, използвани в модификацията (напр. бозайници, птици или риби). В сравнение с генетичната модификация се наблюдават различия в обществените нагласи по отношение на прилагането на генно редактиране на селскостопански култури, като за постигането на едни и същи цели се прилагат технологии за конвенционална селекция. Kato-Nitta et al. съобщават, че участниците в тяхното проучване са имали по-благоприятно отношение към редактирането на гените, отколкото към генетичната модификация, когато се прилагат към растителните култури. Отношението към използването на генна редакция при растениевъдството е доста противоречиво, отколкото към използването на генетична модификация. Забележително е, че някои приложения за редактиране на гени са по-приемливи, отколкото други. Yunes et al. в научния си доклад и проучване на прилагането на редактиране на гени при говеда, като цяло е наблюдавал слабо обществено приемане. В случаите, когато е била предоставена подкрепа, тя е била силно зависима от вида и целта на предложението на тези технологии. По същия начин, Busch et al. посочват, че техните участници са оценили прилагането на редактиране на гени с цел увеличаване на резистентността към болести при хората най-положително, последвано от резистентност към болести при растенията, а след това и при животните, но считат промените в качеството и количеството на продуктите при говедата за най-негативен резултат от генната редакция.
Съществува обширна литература относно обществените възприятия и други социално-икономически аспекти на генетично модифицираните животни или други геномни технологии, като клонирането, прилагането на тези технологии в производството на храни и други области на приложение, въпреки че са проведени по-малко изследвания при животни с редактиран геном. Установено е, че начинът, по който хората възприемат новите (хранителни) технологии, например по отношение на потенциалните рискове и ползи, определя дали те приемат разработването и прилагането им. Възприемането на риска се отнася до субективните преценки на хората относно вероятността от отрицателни събития, като например отрицателно въздействие върху здравето на животните или околната среда, и тази информация е важна за комуникацията на риска, тъй като определя за кои опасности хората се грижат и как се справят с тях. Това включва и информация за нагласите и мнението на обществото относно закупуването на продукти, произведени чрез използване на геномни технологии. Възприемането на риска е важно за създателите на политики, тъй като обществеността може да отхвърли технологии, които те възприемат като рискови или неетични, независимо от техническите оценки на риска, предоставени от експерти. Важно е да се отбележи, че научните изследвания в областта на възприемането на риска отразяват обективен анализ на нагласите на обществеността или потребителите (Nuffield Council of Bioethics (2021).