Категоризация на неприятеля Ягодов пъпков хоботник (Strawberry bud weevil; Strawberry clipper) – Anthonomus signatus за територията Европейския съюз (ЕС)
Панелът по здраве на растенията на Европейския орган по безопасност на храните (ЕФСА) e извършил категоризация на вредителя Ягодов пъпков хоботник (Anthonomus signatus), (Coleoptera: Curculionidae) за територията на ЕС.
A. signatus е добре дефиниран и отличителен вид, който нанася вреди в ягодовите насаждения в източната част на Северна Америка, където, освен по ягодовите е вредител и по род Къпини (Rubus).
A. signatus е един от ключовите насекомни вредители по ягодите в североизточната част на Северна Америка, който може да причини намаление на добива с до 75%.
Към този момент не е известно A. signatus да се среща на територията на ЕС. Той е посочен в приложение IIAI към Директива 2000/29/ЕО[1] на Съвета.
Данни и методологии за извършване на категоризацията
Тази категоризация се фокусира върху родовете Ягода (Fragaria) и Къпина (Rubus), като гостоприемници на A. signatus. Тя е базирана на проведено търсене в научната литература в периода (1997-2017).
Търсенето е било съсредоточено върху географското разпространение, жизнения цикъл, растенията гостоприемници и щетите, които причинява хоботника.
Информацията за вредителя, гостоприемниците и разпространението му е извлечена от Глобалната база данни на EPPO (EPPO 2017). Данните за вноса, при който би могло да се осигури път за навлизане на вредителя в ЕС, са получени от EUROSTAT[2].
Панелът е извършил категоризацията на вредителя за A. signatus съгласно ръководните принципи и стъпките, представени в насоките на ЕФСА, относно хармонизираната рамка за оценка на риска от вредители (Panel EFSA PLH, 2010) и както е определено в Международния стандарт за фитосанитарни мерки № 11 (ФАО, 2013 г.) и № 21 (ФАО, 2004 г.).
Биология на вредителя
A. signatus има едно поколение годишно. Възрастните могат да презимуват под ягодовите растения и растителни остатъци в рамките на района на отглеждане, въпреки че повечето литературни източници съобщават, че възрастните презимуват под растителността на съседни площи и под растителните остатъци в горските площи (Metcalf and Metcalf, 1993, Smith et al., 1997, Kovach et al. , 1999).
Възрастните се появяват през пролетта и могат да се открият, когато дневните температури постоянно надвишават 16 ° C, обикновено от средата на март в южната част на САЩ до средата на май в Канада. Този момент съвпада с гостоприемниците, които развиват своите пъпки рано през сезона. (Schaefers, 1978, Mailloux и Bostanian, 1993; Metcalf and Metcalf, 1993; McPhie and Burrack, 2016).
Хоботниците се хранят с младите листа на ягодите и къпините, но е възможно да се хранят и по други растения. Възрастните предпочитат да се хранят най-вече върху пъпките на растенията, които им осигуряват необходимия цветен прашец, за да достигнат сексуална зрялост. След това възрастните женски търсят растения, по които да снесат своите яйца и да продължават храненето си.
След като намерят подходящо растение, женските пробиват дупка в неразтворената цветна пъпка на гостоприемника и снасят яйцата вътре в нея. След това женската ще изяде около половината от педицела, на разстояние от 3 до 6 мм. под пъпката, частично отстранявайки пъпката от стъблото, създавайки ефекта на прищипване на пъпката. Това предотвратява по-нататъшното развитие на пъпката и осигурява защитена среда за излюпване на яйцето и за развитие на ларвата.
Цветовете могат да останат на растението няколко дни, но в крайна сметка те ще загинат и паднат на земята (Clarke & Howitt, 1975; Mailloux and Bostanian, 1993; Kovach et al., 1999). Дори когато пъпките са напълно отрязани от растението, те съдържат достатъчно хранителни вещества за завършване на развитието на ларвите.
Всяка женска може да снесе около 80 яйца в зависимост от температурата. (Baerg, 1923, цитиран в Smith et al., 1997). По-голямата част от повредите причинени от храненето на хоботника се появяват по краищата на полето (Campbell et al., 1989; Kovach et al., 1993 в Kovach et al., 1999) до 15 м. навътре в него (Handley and Dill, 2009). Foord et al. (2017 г.) съобщава, че A. signatus рядко изминава повече от 30 фута (около 10 метра), докато търси храна или места за яйцеснасяне. В хладни, облачни дни, възрастните се движат бавно, но при по топли условия те могат да прелитат на кратки разстояния (Smith et al., 1997; CSL, 1998).
A. signatus има три ларвни стадия (Mailloux and Bostanian, 1993).
Какавидирането се осъществява в повредената пъпката и отнема 5-8 дни. Възрастните хоботници започват да търсят места за презимуване в края на юли и август (Baerg, 1923, цитиран в Sorensen, 1993, Smith et al., 1997).
Откриване и идентифициране на вредителя
Вредителят може да бъде открит чрез визуално търсене, често след появата на симптоми показващи увреждане (прищпнати, висящи от растенията или паднали на земята пъпки).
В Северна Америка няма общоприети техники за вземане на проби при мониторинга на A. signatus (Bostanian et al., 1999). Методи, като лепкави капани, феромонови уловки и ентомологични сакове, с цел мониторинг на A. signatus не са достатъчно ефективни при определянето на предполагаемия размер на популационната плътност или възможните повреди по пъпките (Howard, 2007).
В регионите, където и преди е имало нападения от А. signatus, мониторинга за увредени пъпки трябва да започне от момента на поява на пъпките, като е необходимо да се извършва един или два пъти седмично, докато не завърши периода на цъфтеж (Handley and Dill, 2009).
Гостоприемници
В голяма част от Северноамериканска литература, A. signatus се споменава, като вредител предимно на ягодите, но също така е известен като вредител и по растенията от род къпина (къпина – Rubus fruticosus, черна малина – Rubus occidentalis и малина – Rubus idaeus Campbell et al. (1989). В по-ранни литературни източници се споменава, че А. signatus е срещан по различни видове церсис (Cercis sp.), рододендрон (Rhododendron sp.), трендафил (Rosa multiflora), очиболец (Potentilla sp.), ябълка (Malus sp.), американска липа (Tilia americana), див бергамот (Monarda fistulosa), мента (Mentha sp.), котешка трева (Nepeta cataria) и обикновенна пришница (Prunella vulgaris).
Не е известно дали тези видове са истински гостоприемници, по които хоботника може да завърши своя жизнен цикъл, CABI (2017).
Възможности за навлизане на територията на ЕС
Възможно е А. signatus да влезе на територията на ЕС чрез растения от род ягода и род къпина, предназначени за засаждане, внесени от Северна Америка.
Вкоренените растения могат да се търгуват в торбички със или без хранителна среда. Поради условията на отглеждане и транспортиране такива растения биха могли да бъдат заразени с редица вредители, включително A. signatus (EPPO, 2008).
Водената статистика, описваща търговията с растения за засаждане, не е достатъчно подробна, за да може да се определи размерът на търговията с отделните растителни видове.
Възможности за установяване на вредителя
На базата на биотичните фактори (наличие на гостоприемници) и абиотичните фактори (пригодността за климата) се предполага, че A. signatus ще може да се установи в голяма част от територията на ЕС.
Изследванията за развитието и фенологията показват, че температурният праг за развитие на A. signatus е около 8.3 ° C (Clarke & Howitt, 1975).
Предвид наличието на гостоприемници на открито в Европа и температурният му праг на развитие, A. signatus има потенциала да се превърне във вредител по отглежданите на открито ягоди и къпини.
На се очаква установяването на A. signatus в оранжерии.
Разпространение
Foord et al. (2017 г.) съобщава, че A. signatus рядко изминава повече от 30 фута (около 10 метра), докато търси храна или места за яйцеснасяне, поради което разпространението му вероятно ще бъде относително бавно. Въпреки това, ако се транспортира с растения за засаждане, вредителят може за кратко време да се разпространи на по-големи разстояния.
Потенциално въздействие на вредителя
A. signatus е описан като един от най-важните насекомни вредители по ягодите в Мичиган между 1972 и 1975 г. след изтеглянето на органохлорните пестициди (Clarke & Howitt 1975). Към днешна дата A. signatus си остава един от ключовите насекоми вредители по ягодите в североизточната част на Северна Америка (McPhie and Burrack, 2016, 2017).
Изследванията са показали, че ранните сортове са по-податливи от по-късните сортове (Dorval, 1938, цитирани от Mailloux и Bostanian, 1993), а добива от засегнатите растения може да намалее с до 75% (Headlee, 1918, цитирана от Smith et al., 1997).
По-късно в литературата се съобщава за ягодови сортове компенсиращи загубата на пъпки чрез увеличаване на теглото на плодовете (Льоб и др, 1999. McPhie и Burrack, 2016 г. 2017 г.). Въпреки това, не е ясно дали това компенсиране е в състояние да възстанови загубите от нападението на плодовете в началото на сезона.
Инсектицидите са единственият метод за контролиране на А. signatus (McPhie и Burrack, 2016 г.), но периода на активност на хоботника съвпада с цъфтежа на ягодите, поради което химичните третирания може да доведат до отрицателни последствия върху пчелите и другите опрашители посещаващи ягодата.
Не е проведен цялостен преглед на литературните данни, относно индиректните въздействия от вредителя (пренасяне на бактерии или вируси) върху гостоприемниците, поради тази причина не е ясно дали той пренася растителни патогенни.
Мерки за ограничаване на разпространението
Растенията гостоприемници предназначени за засаждане, трябва да бъдат инспектирани преди износа в ЕС и трябва да бъдат свободни от A. signatus.
Растенията предназначени за засаждане без почва или хранителна среда, намаляват вероятността от това презимуващи индивиди да навлязат заедно с растението.
Методи на контрол
За успешната борба с A. signatus земеделските производители най-често използват химични средства (Bostanian et al., 1999; McPhie and Burrack, 2016, 2017).
Популациите на вредителя могат да бъдат потиснати, като се премахнат ягодовите растенията в края на сезона. По този начин се отстраняват зоните, в които неприятеля презимува. Полетата трябва да се поддържат свободни от плевели и да се премахват растителните остатъци. Отглеждането на толерантни сортове в районите където A. signatus се е срещал и преди.
Заключения
signatus отговаря на критериите, оценени от ЕФСА, за да бъде разглеждан като потенциален карантинен вредител в Съюза.
Международната търговия с растения предназначени за засаждане от родовете ягода и къпина осигурява потенциален път за въвеждане на A. signatus от Северна Америка в ЕС. Предвид климатичните сходства между Северна Америка и ЕС, биологията на A. signatus и широкото разпространение на неговите гостоприемници в ЕС, се смята, че вредителят има потенциал да се установи в рамките на ЕС.
Предполага се, че видът ще развие едно поколение годишно, както е в Северна Америка.
Тъй като e вредител, който се среща при полско отглеждане на ягоди и къпини, не се очаква той да се установи в оранжериите на територията на ЕС.
В Северна Америка възрастните нападат развиващите се пъпки, в резултат, на което влияят негативно върху развитието на плодовете и намаляват количеството на добива. Нанесените загуби са променливи и зависят от атакуваните сортове. Някои разновидности на род ягода, обаче могат да компенсират загубата на пъпки, например чрез увеличаване на теглото на плодовете, които се развиват от останалите пъпки.
На територията на България също може да се очаква навлизане и установяване на A. signatus, а това може да причини икономически щети за земеделските стопани. Поради тази причина е необходимо внимателно инспектиране на пратките, с произход Северна Америка навлизащи на територията на страната.
[1] Директива 2000/29/ЕО на Съвета от 8 май 2000 година относно защитните мерки срещу въвеждането в Общността на вредители по растенията или растителните продукти и срещу тяхното разпространение в Общността (ОВ L 169, 10.7.2000 г.)
[2] Евростат (на латиница: Eurostat) (Statistical Office of the European Communities) е статистическа служба към Европейската комисия, която събира информация за страните в Европейския съюз и хармонизира статистическите методи за събиране на данни в различните страни членки.
