Красимира Захариева: Азитромицин, антимикробна резистентност и COVID-19
Научен обзор
Антимикробната резистентност (AМР) е способността на микроорганизмите, като например бактериите, да стават все по-резистентни към антимикробно средство, към което по-рано са били чувствителни. Приблизително 25 000 души умират всяка година в ЕС от резистентни инфекции - голяма част от тях са инфекции, свързани със здравните грижи (т.нар. „вътреболнични инфекции“). Увеличаването на антимикробната резистентност е придружено от заплахата за превръщане на често срещаните инфекции във фатални. Несправянето с тази сериозна заплаха за здравето може да доведе до смъртта на милиони хора всяка година.
Едно от най-големите притеснения във връзка със здравето днес е глобалното повишаване на антимикробната резистентност, която обезсилва огромните ползи, извлечени от откриването на пеницилина и антибиотиците. Предстоящият преход към „постантибиотична епоха“, в която често срещаните инфекции отново стават фатални, може да се окаже катастрофален за хората в Европа и извън нея. Новият план за действие „Едно здраве“ срещу антимикробната резистентност бе приведен в действие, за да се справим с предизвикателството, обхващащо редица различни сектори - от общественото здраве, селското стопанство и безопасността на храните до биобезопасността и околната среда. Приет през 2017 г., планът за действие срещу АМР предоставя добавена стойност на държавите членки в намирането на иновативни, ефективни и устойчиви отговори на проблема, концентрирайки се върху правилното използване на антимикробните средства при хората и животните, профилактиката и контрола върху инфекциите и засиленото разработване и предлагане на нови, ефективни антимикробни средства - в допълнение към други мерки за профилактика и лечение на инфекциите и засилване на сътрудничеството с държавите членки и заинтересованите страни. Целта е ЕС да се превърне в регион с най-добри практики, да се засилят научните изследвания и да се набележи глобален дневен ред по този въпрос. Европейската комисия вече прие новите насоки на плана за разумно използване на антимикробни средства в хуманната медицина. Освен това Комисията обедини силите си със Световната здравна организация, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, Организацията по прехрана и земеделие, Световната организация за здраве на животните и други международни органи за помощ в борбата с АМР.
Светът гледа на инфекциозните заболявания като на биологичен риск за икономическата стабилност и националната сигурност. Вирусите имат водещо значение за човешката инфекциозна патология. Те причиняват повече от 80% от заразните заболявания и от тях умират повече болни в сравнение с всички болести, причинявани от други инфекциозни агенти като резистентните бактерии. С годините тази тенденция се засилва. За това оказват влияние много и различни фактори:
- увеличаване броя и концентрацията на населението и на общуването между хората от различни райони на света;
- разрушаване на естествените екосистеми, които могат да елиминират вирусите;
- общо отслабване на имунитета под влияние на замърсяването на въздуха, храната и водата, увеличената употреба на антибиотици, стероиди, алкохол, наркотици, нарастването на стресовите фактори;
- поява на нови или модифицирани вируси, адаптацията им към други преносители, както и разширяване на географското им разпространение;
- загърбване на важни морални традиции, лошо сексуално образование и лекомислено отношение към необходимите предпазни мерки;
- недостатъчно или неправилно използване на противовирусни средства и схеми за лечение и профилактика на вирусните заболявания.
Съвременните условия на живот не показват, че много от изброените негативни фактори скоро ще бъдат преодолени.
Известни надежди се възлагат на създаването на по-ефективни средства за диагностика, профилактика и лечение на вирусните заболявания и на увеличаването на информацията за обществото и основно за медицинските специалисти. Осъзнаването на борбата с инфекциозните заболявания като национален интерес е взаимносвързано с интернационализиране на мерките за контрол на болестите, която е приета от напредналите държави. Важно е да се отбележи, че контролът на инфекциозните заболявания обслужва различни национални интереси, той не е изолиран интерес. Мерките за обществено здраве въплъщават много от най-основните функции на държавата за ролята на характера на гражданското общество и здравния статус на населението и на отделния индивид, хранителните навици и околната среда. През последните около 30 години се наблюдават глобалните последици от опасни инфекциозни заболявания като ХИВ и СПИН, появата на ебола и хеморагичните трески, ТОРС, нови грипни вируси, глобалното разпространение на Зика вирусите. Въздействието и етиологията на заболяванията като туберкулозата, маларията и пренебрегваните тропически болести върху обществото днес са разбирани по-добре, включително как тези болести влияят върху социалната и икономическата среда в дадена държава. Инфекциозните заболявания не само влияят върху здравето на населението, но имат и значителни последици за международната сигурност и външната политика. Световните лидери все повече започват да гледат на тези заболявания като на биологична заплаха за икономическата стабилност и националната сигурност. Търсенето на международни решения за справяне с инфекциозните болести е водено и от икономически интереси. СЗО играе голяма роля в опита си да рамкира контрола на инфекциозните болести като национален интерес в развиващите се страни чрез стратегията на "здравен преход". Съгласно тази стратегия СЗО, СDС, OIE, FAO и ООН предоставят на развиващите се държави научна, медицинска и обществена здравна помощ, така че тези държави да разработят ефективни вътрешни програми за общественото здраве. Научният напредък променя общия характер на международното сътрудничество в областта на здравеопазването, като основна стратегия е хармонизиране на здравните регулации и наблюдение, обмен на информация и съгласуване на мерките за обществено здраве. Сътрудничеството в превенцията на инфекциозните болести, подготвеността и своевременната реакция се използват от държавите за насърчаване и подобряване на междудържавните отношения чрез различни инициативи в областта на здравеопазването или медицинските грижи и чрез разработване и внедряване на нови модерни молекулярни методи за диагностика, с цел по-добра превенция и подготвеност за нововъзникващи инфекции.
Развитието на науката предоставя необходимата информация, за да се постави международното здравно сътрудничество на научна основа, като същевременно позволява да се намалят рисковете от грешни стратегии и предприети мерки в общественото здраве, лечението и диагностичната подготвеност. По този начин науката „улеснява“ диагностиката и лечението на инфекциозните заболявания и едновременно с това намалява риска от превръщането на тези заболявания в системен международен проблем. В същото време като противовес на усилията за международно сътрудничество в борбата срещу опасните болести е негативната тенденция на засилващото се антиваксинно течение, чиито идеи са насочени срещу употребата на ваксини. Като резултат от тези тенденции би могъл да бъде завръщането на болести, считани за унищожени и победени.
Пример за пандемичен вирус, с глобални икономически и социални загуби и с произход Китай, е Тежкият остър респираторен синдром (ТОРС), който причини в периода 2002-2003 г. смъртта на близо 800 души. Първоначално китайските власти подозираха завръщането на ТОРС през 2019г., но изследванията сочеха появата на нов вирус, който бе наречен SARS-CoV-2, а заболяването – COVID-19, което прерасна в пандемия. Проучвателната група за коронавируси (CSG) към Международния комитет по таксономия на вирусите, която е отговорна за разработването на официалната класификация на вируси и именуването на таксоните (таксономия) на семейство Coronaviridae, оцени новия човешки щам, наречен временно 2019-nCoV. Въз основа на филогенезата, таксономията и установената практика, CSG официално признава този тежък остър респираторен синдром-свързан коронавирус като „сестрински“ на коронавирусите, предизвикващи тежкия остър респираторен синдром (SARS-CoVs), като го наименоват Тежък остър респираторен синдром коронавирус 2 (SARS-CoV-2).
След първите съобщения за нов клъстер от инфекции, причинени от COVID-19 в град Ухан, провинция Хубей, Китай, в научните среди започна задълбочено търсене и значителна дискусия и несигурност за произхода на вируса, SARS-CoV-2. Поради високата инвазивност на вирусът SARS-CoV-2 и глобалното му разпространение, Световната здравна организация обяви пандемията от COVID-19 като извънредна ситуация в областта на общественото здравеопазване от международно значение (PHEIC).
