Красимира Захариева: Антимикробната резистентност и тристранното споразумение между СЗО, OIE, FAO в изпълнение на стратегията „Едно здраве“
на база проведени уебинари на тема: „Stemming the tide of Antimicrobial Resistance: Investing in a one health approach“ и „Action and partnership on antimicrobial resistance to ensure a coordinated One Health approach in Europe and central Asia“
Научна информация
Антимикробната резистентност (AМР) е способността на микроорганизмите, като бактериите, да стават все по-резистентни към антимикробни средства, към които по-рано са били чувствителни. Приблизително 25 000 души умират всяка година в Европейския съюз (ЕС) от инфекции, причинени от резистентни бактерии— голяма част от тях са т.нар. „вътреболнични инфекции“. Увеличаването на антимикробната резистентност е придружено от заплахата за превръщане на често срещаните инфекции във фатални. Несправянето с тази сериозна заплаха може да доведе до смъртта на милиони хора и животни всяка година и до нарушаване на екологичното равновесие.
Антибиотиците са химио-терапевтици, които се използват за лечение на бактериални инфекции. При прекомерна употреба на антимикробни средства (АМС) бактериите развиват резистентност и се адаптират към определени антибиотични групи, което прави тези терапевтични средства по-малко ефективни в борбата с патогенните бактерии и лечението става по-трудно.
Предстоящият преход към „постантибиотична епоха“, в която често среща¬ните инфекции отново стават фатални, може да се окаже ка¬тастрофален за хората и животните в Европа и в целия свят.
Глобалната инициатива „Едно здраве“ срещу АМР е едно от водещите средства за справяне с този наболял проблем, засягащ редица сектори — общественото здраве, селското стопанство, безопасността на храните, биобезопасността и екостазата в околната среда.
Приет през 2017 г., планът за действие срещу АМР предоставя добавена стойност на държавите членки (ДЧ) в намирането на иновативни, ефективни и устойчиви отговори на проблема, концентрирайки се върху правилното използване на антимикробните средства при хората и животните, профилактиката и контрола на инфекциите, оценка на риска и мониторинг на зоонозни и патогенни за човека бактериални щамове, както и засиленото разработване и предлагане на нови, ефективни антимикробни средства — в допълнение към други мерки за профилактика и лечение на инфекциите и засилване на сътрудничеството с ДЧ и заинтересованите страни. Целта е ЕС да се превърне в регион с най-добри практики, да се засилят научните изследвания и да се набележи глобален план за действие. Европейската комисия вече прие новите насоки на плана за разумно използване на антимикробни средства в хуманната медицина.
Европейската комисия (ЕК) обедини силите си със Световната здравна организация (СЗО/WHO), Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), Организацията по прехрана и земеделие (FAO), Световната организация за здраве на животните (OIE), Европейски орган по безопасност на храните (ЕОБХ/EFSA), Център за контрол и превенция на заболяванията (CDC) и други международни организации за взаимопомощ в борбата с АМР.
Държавите членки единодушно решиха да изготвят индивидуални национални планове за действие срещу АМР, които да са в съответствие с Глобалния план за действие срещу АМР, както и да прилагат съответните политики и планове за предотвратяване, контрол и наблюдение на АМР.
Глобалният план за действие срещу АМР очертава пет цели:
• подобряване на осведомеността и разбирането за антимикробната резистентност чрез ефективна комуникация, образование и обучение;
• укрепване на базата от знания и доказателства чрез наблюдение и изследвания;
• да се намали честотата на инфекциите чрез ефективни санитарно-хигиенни мерки, и превенция на инфекциите;
• да се оптимизира употребата на антимикробни средства в хуманната и ветеринарна медицина;
• устойчиви инвестиции, съобразно нуждите на всички държави и увеличаване на инвестициите в разработването на нови лекарства, диагностични методи, ваксини и други интервенции.
