Красимира Захариева: Антимикробната резистентност при зоонозни и индикаторни бактерии, изолати от хора, животни и храни през 2018/2019г.
Доклад на ЕС
Европейски орган за безопасност на храните (ЕОБХ/EFSA) и Европейски център за профилактика и контрол на заболяванията (ECDC)
Антимикробна резистентност (AMР) се определя като невъзможността или намалената способност на антимикробното средство да инхибира растежа на бактерия, която в случай на патогенен организъм може да доведе до неуспех на терапията. Бактериалният щам може да придобие резистентност чрез мутация чрез хоризонтален генен трансфер от други бактериални щамове или чрез активиране на генна каскада, като по този начин се предизвиква експресия на различни механизми за резистентност. Развитието на резистентност може да бъде предизвикано от различни фактори като неподходяща употреба на антимикробни средства в човешката и ветеринарната медицина, лошите хигиенни условия и практики в здравните заведения или по агрохранителната верига, улесняващи предаването на резистентни микроорганизми. С течение на времето, това прави антимикробните средства по-малко ефективни и в крайна сметка безполезни.
Бактериалната резистентност към антимикробни средства при продуктивни животни може да се разпространи при хората по различни пътища: чрез контаминирана храна, както е наблюдавано при зоонозните бактерии Campylobacter, Salmonella и някои щамове Escherichia coli, чрез контаминирана вода или друго замърсяване на околната среда, както и чрез директен контакт с животни. Инфекциите с антимикробно резистентни бактерии могат да доведат до неуспехи на лечението или необходимостта от нови антимикробни средства за лечение. Коменсалната бактериална флора също може да образува резервоар от резистентни гени, които могат да се прехвърлят между бактериални видове, включително организми, способни да причиняват болести както при хората, така и при животните (EFSA, 2008).
Мониторингът на АМР при зоонозни и коменсални бактерии при продуктивни животни и храни, води до специфично и непрекъснато събиране, анализ и докладване на данни, което дава възможност да се разбере развитието и разпространението на резистентността, да се следят времевите тенденции при възникването и разпространението на АМР и да се идентифицират нововъзникващи или специфични модели на резистентност, както и да се предоставят подходящи данни за оценка на риска и да се оценят предприетите действия.
Настоящият обобщен доклад на ЕС включва данни, свързани с наличието на АМР в изолати от животни и храни, както и в човешки изолати и е изготвен в сътрудничество между ЕОБХ и ECDC. Данните за АМР, събрани от ДЧ на ЕС и обобщени в настоящият доклад относно АМР, се използват и за извършване на по-обстойни анализи, като съвместния доклад за консумацията на AMC и нивата на AMР при животни, храни и хора, съставен от ECDC, ЕОБХ и ЕМА, в рамките на стратегията „Едно здраве“, като докладът JIACRA III следва да бъде издаден юли 2021г.
Настоящият план за действие на ЕС срещу AMР съгласно подхода „Едно здраве“, който се отнася до резистентността както при хората, така и при животните, включва няколко основни стълба:
Стълб 1: Превръщането на ЕС в регион с най-добри практики: както е подчертано в оценката на плана за действие от 2011г., това изисква по-добри доказателства, по-добра координация и наблюдение и по-добри мерки за контрол. Действията на ЕС ще се съсредоточат върху ключови области и ще помогнат на ДЧ в създаването, прилагането и наблюдението на собствените си планове за действие в областта на здравеопазването по отношение на АМР.
Стълб 2: Повишаване на научноизследователската, развойната дейност и иновациите чрез премахване на съществуващите пропуски в знанията, осигуряване на нови решения и инструменти за предотвратяване и лечение на инфекциозни заболявания и подобряване на диагностичната подготвеност, за да се контролира разпространението на AMР.
Стълб 3: Засилване на усилията на ЕС в световен мащаб за оформяне на глобалния план за АМР и свързаните с това рискове във все по-глобализирания свят.
По-специално, в рамките на първия стълб действията на ЕС ще се съсредоточат върху областите с най-висока добавена стойност за държавите членки, например насърчаване на разумното използване на антимикробни средства, засилване на междусекторната работа, подобряване на превенцията на инфекциите и консолидиращо наблюдение на АМР и потреблението на антимикробни вещества. Примерите за подкрепа включват предоставяне на основани на доказателства данни с подкрепата на ЕОБХ, EMA и ECDC, актуализиране на законодателството на ЕС относно мониторинга и докладването на АМР при зоонозните и коменсалните бактерии при продуктивните животни и храните, за да се вземат предвид новите нужди от научно развитие и мониторинг, да се даде възможност за взаимно обучение, обмен на иновативни идеи и дейности по изграждане на консенсус и съвместно финансиране в държавите членки за справяне с АМР. Новият план включва над 75 конкретни действия с добавена стойност за ЕС, които Европейската комисия ще разработи и засили през следващите години. Всички тези важни действия също са взаимозависими и трябва да бъдат приложени паралелно, за да се постигне най-добър резултат.
Данните за антимикробната резистентност (AMR) при зоонозни и индикаторни бактерии, изолати от хора, животни и храни се събират ежегодно от държавите членки на ЕС (ДЧ), и са съвместно анализирани от ЕОБХ и ECDC и докладвани в годишен обобщен доклад на ЕС. Годишният мониторинг на АМР при животните и храните в рамките на ЕС е насочен към избрани животински видове. Мониторингът за 2018 г. се фокусира специално върху домашните птици и кланичните трупове и месо от тях, докато мониторингът, извършен през 2019г., се фокусира върху прасета и телетата на възраст под 1 година, както и кланичните трупове и месо от тях. Мониторингът и докладването на АМР през 2018/2019 г. включваха данни за Salmonella, Campylobacter и индикаторите Escherichia coli изолати, както и данни за изолати на ESBL-/AmpC-/карбапенемаза, произвеждащи E. coli. Някои ДЧ съобщават доброволни данни за появата на резистентен към метицилин Staphylococcus aureus при животни и храни.
През 2018-2019г. данните за антимикробната резистентност при зоонозни и индикаторни бактерии са представени от 28 ДЧ на ЕС и са анализирани съвместно от ЕОБХ и ECDC. "Микробиологичната" резистентност е оценена чрез епидемиологични гранични стойности (ECOFF).
При Salmonella spp., човешки изолати през 2019г. е наблюдавана резистентност към ампицилин, сулфонамиди и тетрациклини като цяло на високи нива, докато резистентността към цеффалоспорини от трето поколение е наблюдавана при ниски нива съответно 1,8% и 1,2% за цефотаксим и цефтазидим. Спад в резистентността към ампицилин и тетрациклини при изолати от хора е наблюдаван общо в 19 страни, през периода 2015-2019 г., особено за S. Typhimurium и монофазния му вариант, серовари, често свързани със свине и телета. За Salmonella spp. и индикаторни E.coli, изолати от животни и храни по време на рутинния мониторинг 2018-2019 г., резистентност се наблюдава към ампицилин, тетрациклини и сулфонамиди, а също и към цефалоспорини от трето поколение, като тренда е подобен при човешките изолати. Резистентността към (флуор)/хинолони е много висока/висока сред Salmonella spp. и индикаторните E. coli изолати от бройлери, пуйки за угояване и птиче месо през 2018 г. При човешките изолати на Salmonella spp. е наблюдавана умерена резистентност към ципрофлоксацин през 2019 г., но сред изолатите на S. Kentucky е отбелязано изключително високо разпространение на резистентност от 82,1%, а при S. Enteritidis се наблюдава повишаване на резистентността през периода 2015-2019 г., като и двата серовара са свързани предимно с домашни птици.
