Красимира Захариева: Антимикробната резистентност при зоонозни и индикаторни бактерии, изолати от хора, животни и храни през 2018/2019г.
Доклад на ЕС
Европейски орган за безопасност на храните (ЕОБХ/EFSA) и Европейски център за профилактика и контрол на заболяванията (ECDC)
Антимикробна резистентност (AMР) се определя като невъзможността или намалената способност на антимикробното средство да инхибира растежа на бактерия, която в случай на патогенен организъм може да доведе до неуспех на терапията. Бактериалният щам може да придобие резистентност чрез мутация чрез хоризонтален генен трансфер от други бактериални щамове или чрез активиране на генна каскада, като по този начин се предизвиква експресия на различни механизми за резистентност. Развитието на резистентност може да бъде предизвикано от различни фактори като неподходяща употреба на антимикробни средства в човешката и ветеринарната медицина, лошите хигиенни условия и практики в здравните заведения или по агрохранителната верига, улесняващи предаването на резистентни микроорганизми. С течение на времето, това прави антимикробните средства по-малко ефективни и в крайна сметка безполезни.
Бактериалната резистентност към антимикробни средства при продуктивни животни може да се разпространи при хората по различни пътища: чрез контаминирана храна, както е наблюдавано при зоонозните бактерии Campylobacter, Salmonella и някои щамове Escherichia coli, чрез контаминирана вода или друго замърсяване на околната среда, както и чрез директен контакт с животни. Инфекциите с антимикробно резистентни бактерии могат да доведат до неуспехи на лечението или необходимостта от нови антимикробни средства за лечение. Коменсалната бактериална флора също може да образува резервоар от резистентни гени, които могат да се прехвърлят между бактериални видове, включително организми, способни да причиняват болести както при хората, така и при животните (EFSA, 2008).
Мониторингът на АМР при зоонозни и коменсални бактерии при продуктивни животни и храни, води до специфично и непрекъснато събиране, анализ и докладване на данни, което дава възможност да се разбере развитието и разпространението на резистентността, да се следят времевите тенденции при възникването и разпространението на АМР и да се идентифицират нововъзникващи или специфични модели на резистентност, както и да се предоставят подходящи данни за оценка на риска и да се оценят предприетите действия.
Настоящият обобщен доклад на ЕС включва данни, свързани с наличието на АМР в изолати от животни и храни, както и в човешки изолати и е изготвен в сътрудничество между ЕОБХ и ECDC. Данните за АМР, събрани от ДЧ на ЕС и обобщени в настоящият доклад относно АМР, се използват и за извършване на по-обстойни анализи, като съвместния доклад за консумацията на AMC и нивата на AMР при животни, храни и хора, съставен от ECDC, ЕОБХ и ЕМА, в рамките на стратегията „Едно здраве“, като докладът JIACRA III следва да бъде издаден юли 2021г.
Настоящият план за действие на ЕС срещу AMР съгласно подхода „Едно здраве“, който се отнася до резистентността както при хората, така и при животните, включва няколко основни стълба:
-
Стълб 1: Превръщането на ЕС в регион с най-добри практики: както е подчертано в оценката на плана за действие от 2011г., това изисква по-добри доказателства, по-добра координация и наблюдение и по-добри мерки за контрол. Действията на ЕС ще се съсредоточат върху ключови области и ще помогнат на ДЧ в създаването, прилагането и наблюдението на собствените си планове за действие в областта на здравеопазването по отношение на АМР.
-
Стълб 2: Повишаване на научноизследователската, развойната дейност и иновациите чрез премахване на съществуващите пропуски в знанията, осигуряване на нови решения и инструменти за предотвратяване и лечение на инфекциозни заболявания и подобряване на диагностичната подготвеност, за да се контролира разпространението на AMР.
-
Стълб 3: Засилване на усилията на ЕС в световен мащаб за оформяне на глобалния план за АМР и свързаните с това рискове във все по-глобализирания свят.