Красимира Захариева: Доклад на ЕС съобразно стратегията „Едно здраве“: спад в докладваните зоонозни заболявания при хората и хранителните взривове през 2020г.
Кампилобактериозата е най-съобщаваната зооноза в ЕС през 2020 г. със 120 946 случая в сравнение с над 220 000 за предходната година. Следва салмонелозата, която е засегнала 52 702 души в сравнение с 88 000 през 2019 г. Броят на докладваните хранителни взривове също е намалял с 47%. Тези констатации се основават на годишния доклад на ЕС за зоонозите съобразно „One Health“ подхода от EFSA и ECDC.
Експертите признават влиянието на пандемията COVID-19 в Европа в забележителния спад на съобщените зоонозни заболявания при хората – вариращи от 7% до 53% в зависимост от конкретното заболяване или хранителен взрив. Възможните фактори за голямото намаляване на случаите включват промени в поведението на хората, ограниченията за пътуване и в събитията, затваряне на ресторанти, карантина, локдаун и други мерки за смекчаване, като използване на маски, физическо дистанциране и дезинфекция на ръцете.
Следващите най-често съобщавани заболявания са йерсиниоза (5 668) и инфекции, причинени от шига токсин продуциращи E.coli (4 446). Листериозата е петата най-съобщавана зооноза (1876 случая), засягаща предимно хора на възраст над 64 години. Листериозата и инфекциите с вируса от Западен Нил са заболяванията с най-висок брой смъртни случаи и хоспитализации – като повечето местно придобити инфекции на Западно Нилска треска са докладвани от Гърция, Испания и Италия.
Докладът също така наблюдава хранителните взривове в ЕС, събития, по време на които най-малко двама души се заразяват с един и същ патоген и от една и съща контаминирана храна. През 2020 г. са съобщени общо 3086 хранителни взривове. Салмонела остава най-често откриваният агент и причинява около 23% от огнищата. Най-честите източници на огнища на салмонелоза са яйцата, яйчните продукти и свинското месо. Докладът включва също данни за Mycobacterium bovis/caprae, Brucella, Trichinella, Echinococcus, Toxoplasma gondii, бяс, Ку-треска и туларемия.
EFSA публикува два интерактивни комуникационни инструмента за огнища, причинени от храни – карта на историята и табло за управление (dashboard). Картата на историята (story map) предоставя обща информация за хранителни взривове, техните причинители и замесени хранителни матрици. Таблото за управление позволява на хората да търсят и правят запитвания за голямото количество данни за хранителни взривове, събрани от EFSA от ДЧ на ЕС и други докладващи държави от 2015 г.
Резюме:
Този доклад на EFSA и Европейския център за превенция и контрол на заболяванията представя резултатите от мониторинга на зоонози, извършен през 2020 г. в 27 ДЧ на ЕС и 9 държави, които не са ДЧ. Две събития са засегнали събирането на данни за ДЧ за 2020 г. и свързаните с тях статистики: пандемия от COVID-19 и оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС. През 2020 г. първата и втората най-съобщени зоонози при хора са съответно кампилобактериоза и салмонелоза. Тенденцията в ЕС за потвърдени случаи на тези две заболявания при хора е стабилна от 2016 до 2020 г. Четиринадесет от 26-те ДЧ, докладващи данни от програми за мониторинг и контрол на салмонела при домашни птици, са изпълнили целите за намаляване на зоонозите при категории домашни птици. Резултатите за салмонела изолати от кланични трупове от различни видове животни, извършени от компетентните органи, са по-често положителни, отколкото резултатите, дължащи се на самостоятелни проверки, извършени от операторите в хранителната промишленост. Такъв е и случаят с резултатите от количественото определяне на Campylobacter в кланични трупове на бройлери за групата ДЧ, която е предоставила данни, докато като цяло на ниво ЕС тези проценти са сравними.
Йерсиниозата е третата най-съобщена зооноза при хора, с 10 пъти по-малко съобщени случаи от салмонелозата, следвана от шига токсин продуциращите Escherichia coli (STEC) и Listeria monocytogenes инфекции.
Заболяванията, причинени от L. monocytogenes и инфекциите с вируса от Западен Нил, са най-тежките зоонозни заболявания с най-висока смъртност. През 2020 г. 27 ДЧ са докладвали 3 086 хранителни взривове (намаляване с 47,0% спрямо 2019 г.) и 20 017 случая при хора (намаляване с 61,3%). Салмонелата остава най-често съобщаваният причинител на хранителни взривове. Салмонела в „яйца и яйчни продукти“, норовируси в „ракообразни, миди, мекотели и продукти, които ги съдържат“ и L. monocytogenes в „риба и рибни продукти“ са двойките патогенен агент/храна, които предизвикват най-голяма загриженост.
Правна основа за координиран от Европейския съюз мониторинг на зоонози
Системата на Европейския съюз (ЕС) за наблюдение и събиране на информация за зоонози се основава на Директива 2003/99/EC за зоонозите, която задължава ДЧ на ЕС да събират подходящи и, когато е приложимо, сравними данни за зоонози, зоонозни агенти, антимикробна резистентност и хранителни взривове. Освен това ДЧ са оценили тенденциите и източниците на тези агенти, както и възникналите огнища на тяхна територия, като всяка година до края на май те предоставят годишен доклад на Европейската комисия, обхващащ събраните данни. Впоследствие Европейската комисия трябва да предаде тези доклади на Европейския орган за безопасност на храните (EFSA). На EFSA е възложена задачата да провери тези данни и да публикува годишните обобщени доклади на ЕС.
Събирането на данни за човешки заболявания от ДЧ се извършва в съответствие с Решение 1082/2013/EС относно сериозни трансгранични заплахи за здравето. През октомври 2013 г. това решение замени Решение 2119/98/ЕО за създаване на мрежа за епидемиологично наблюдение и контрол на заразните болести в ЕС. Определенията на случаите, които трябва да се следват при докладване на данни за инфекциозни заболявания на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC), са описани в Решение 2018/945/EС. От 2008 г. насам данните за случаите при хора се получават чрез Европейската система за наблюдение (TESSy), поддържана от ECDC.
Изисквания за докладване
Съгласно списък А на приложение I към Директива 2003/99/ЕС за зоонози, данните за животни, храни и фуражи трябва да се докладват задължително за следните осем зоонозни агента: Salmonella, Campylobacter, Listeria monocytogenes, шига токсин продуцираща Escherichia coli (STEC), Mycobacterium bovis, Brucella, Trichinella и Echinococcus. Освен това и въз основа на епидемиологичните ситуации в ДЧ трябва да се докладват данни за следните агенти и зоонози (Списък Б от приложение I към Директивата за зоонозите): (i) вирусни зоонози: калицивирус, вирус на хепатит А, вирус на грипа, бяс, векторно предавани вируси; (ii) бактериални зоонози: борелиоза и нейните агенти, ботулизъм и причинителите му, лептоспироза и причинителите им, пситакоза и причинителите и, туберкулоза, причинена от агенти различни от M. bovis, вибриоза и нейните патогенни агенти, йерсиниоза и нейните агенти; (iii) паразитни зоонози: анизакиаза и нейните агенти, криптоспоридиоза и нейните агенти, цистицеркоза и причинители, токсоплазмоза и причинител; и (iv) други зоонози и зоонозни агенти като Francisella и Sarcocystis. Освен това ДЧ предоставят данни за някои други микробиологични замърсители в храните: хистамин, стафилококови ентеротоксини и Cronobacter sakazakii, за които критериите за безопасност на храните са определени в законодателството на ЕС.
От 2019 г. годишните обобщени доклади на ЕС за зоонозите, зоонозните агенти и огнища, причинени от храни, са преименувани на „Обобщен доклад за зоонозите съобразно стратегията „Едно здраве на ЕС“ (EUOHZ).
