Красимира Захариева: Интегриран анализ на консумацията на антимикробни средства и появата на антимикробна резистентност при бактериални изолати от хора и продуктивни животни
в ЕС/ЕИП JIACRA III 2016-2018г.
Трети съвместен междуведомствен доклад на Европейски център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC), Европейски орган за безопасност на храните (ЕОБХ) и Европейска агенция по лекарствата (EMA)
AMР е важен глобален проблем за общественото здраве, който представлява сериозна икономическа тежест.
Употребата на антибиотици е намаляла и сега е по-ниска при продуктивни животни, отколкото при хората, е публикувано в последния доклад, изготвен от Европейския орган за безопасност на храните (EFSA), Европейската агенция по лекарствата (EMA) и Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията (ECDC). Настоящият доклад е изготвен като сътрудничество между тези три институции. Това е третият съвместен междуведомствен доклад относно интегрирания анализ на консумацията на антимикробни средства (АМС) и появата на антимикробна резистентност (АМР) при бактериалните изолати от хора и продуктивни животни, (JIACRA), изготвен от трите агенции по искане на Европейската комисия (ЕК).
Приемайки подходът „Едно здраве“, третият доклад на JIACRA от трите агенции на ЕС предоставя данни за консумацията на антибиотици и развитието на антимикробна резистентност в Европа за 2016-2018 г. В съответствие с Регламент (ЕС) 2019/51 съвместният междуведомствен доклад (т.е. докладът на JIACRA) следва да се актуализира от трите агенции най-малко веднъж на три години.
Цел и обхват на доклада
Целта на настоящия доклад на JIACRA е да предостави интегриран анализ на връзките между АМС в хуманната и ветеринарната медицина и появата на АМР при бактериалните изолати от хора и продуктивни животни. Данните, включени в анализа, произхождат от пет различни мрежи за мониторинг. За този доклад ECDC е предоставила данни за AMC при хората и данни за АМР в бактериалните изолати от хора. ЕОБХ е предоставила данни за АМР при бактериалните изолати от продуктивни животни, а EMA е предоставила данни за AMC при продуктивни животни. Всички данни първоначално са докладвани на агенциите от държавите, участващи в съответната система за наблюдение. Системите за наблюдение, координирани от ECDC, обхващат държавите от ЕС/ЕИП, системата, координирана от ЕОБХ и EMA, включва държавите от ЕС/ЕИП и Швейцария. Обединеното кралство е определено като член на ЕС през годините, обхванати от настоящия доклад.
Значителният спад в употребата на антибиотици при продуктивни животни предполага, че мерките, предприети на ниво държава за намаляване на употребата, се оказват ефективни. Използването на клас антибиотици, наречени полимиксини, който включва колистин, е намалял почти наполовина между 2016 и 2018г. при продуктивни животни. Това е положително развитие, тъй като полимиксините се използват и в хуманната медицина за лечение на пациенти, заразени с мултирезистентни бактерии.
Картината в ЕС е разнообразна - ситуацията варира значително по държави и по антибиотични класове. Например, аминопеницилините, 3-то и 4-то поколение цефалоспорини и хинолони (флуорхинолони и други хинолони) се използват повече при хората, отколкото при продуктивни животни, докато полимиксините (колистин) и тетрациклините се използват повече при продуктивни животни отколкото при хората.
Докладът показва, че употребата на карбапенеми, 3-то и 4-то поколение цефалоспорини и хинолони при хора е свързана с резистентност към тези антибиотици на изолати Escherichia coli от хора. Подобни взаимовръзки са открити за продуктивни животни.
Докладът също така показва връзките между антимикробната консумация при животни и AMР при бактерии, изолати от продуктивни животни, което от своя страна е свързано с AMР при бактериални изолати от хора. Пример за това е Campylobacter spp. бактерии, които се изолират от продуктивни животни и причиняват хранителни инфекции при хората. Експертите са открили връзка между резистентността при тези бактерии от животинските изолати и резистентността при същите бактерии при хората.
Подходът One Health, приложен чрез сътрудничеството на EFSA, EMA и ECDC, и резултатите, представени в този доклад, призовават за непрекъснати усилия за справяне с AMР на национално, европейско и глобално ниво в здравните сектори. В третия съвместен междуведомствен доклад относно интегрирания анализ на консумацията на антимикробни средства и появата на антимикробна резистентност при бактериалните изолати от хора и продуктивни животни, са разгледани данни, получени от мрежите за наблюдение в целия ЕС на агенциите за периода 2016-2018 г. AMC и в двата сектора, изразени в mg/kg прогнозна биомаса, са сравнени на национално и европейско ниво. В секторите животновъдство, здраве на човека и в сектора храни се наблюдават значителни различия в AMC между отделните държави. През всяка година от периода 2016-2018г. общата консумация на антимикробни средства е била по-ниска при продуктивни животни (например през 2017 г., 108,3 mg/kg, диапазон 3,1-423,1), отколкото при хората (например през 2017 г., 130,0 mg/kg; диапазон 52,8-212.6). Това е първият път, когато тази ситуация е докладвана след започването на анализите на JIACRA по данни от 2011г.
Приложени са едновариантни и многовариантни статистически анализи за установяване на взаимовръзката между AMC и АМР за избрани комбинации от бактерии и антимикробни средства. Както при продуктивните животни, така и при хората, като цяло се наблюдава силна взаимосвързаност между консумацията на определени класове антимикробни средства и бактериалната резистентност към антимикробните средства от този клас при една и съща популация. Многовариантният анализ се оказва полезен подход за оценка на статистическата значимост и относителната сила на взаимовръзките между появата на АМР при бактериалните изолати от хора, АМР при бактериалните изолати от продуктивни животни, и консумацията на антимикробни средства както при продуктивните животни, така и при хората. За някои комбинации от патогенни бактерии и антимикробни средства, резистентността при човешките бактериални изолати е свързана с резистентността при бактериалните животински изолати, което от своя страна е свързано с употребата на антимикробни средства при животните. Анализите показват, че относителната сила на тези корелации се различава значително в зависимост от антимикробния клас, микроорганизмите и сектора (ветеринарен/хуманен/храни). Като цяло констатациите сочат, че по-нататъшните стратегии и действия за намаляване на АМР ще окажат благоприятно въздействие върху АМР, което подчертава необходимостта от насърчаване на разумната употреба на антимикробни средства за контрол на инфекциите, предотвратяване на инфекциите и други подходящи мерки както при хората, така и при продуктивните животни като употреба на алтернативи на антимикробните средства или други подходи. Високите нива на AMC и АМР, които все още се докладват при животни и хора от няколко държави, показват, че тези действия и стратегии следва да бъдат засилени.
Антимикробната резистентност представлява значителен проблем за общественото здраве в Европа, както и в други части на света, като представлява сериозна социална и икономическа тежест и заплаха за здравето на животните и производството. Основната причина за АМР е консумацията на антимикробни средства както от хората, така и от продуктивните животни.
