Красимира Захариева: Личинкoвата терапия, антимикробните пептиди и други алтернативи на антибиотичното лечение на хора и животни, с цел намаляване на АМР
Нарастващото разпространение на мултирезистентни бактерии е световен проблем, оставящ клиницистите с все по-малко възможности за лечение, което често води до използването на по-скъпо лечение, което не винаги дава добри резултати. За пример, в рамките на Обединеното кралство е имало 26% намаление на броя на наличните ефективни антибиотици за 20 години. Причината за това е тристранна. Първо, много често срещани патогени са развили резистентност към повечето класове антимикробни средства от първо поколение, което ги прави неподходящи за лечение. Второ, много големи фармацевтични компании са променили фокуса на своите изследвания и разработки, за да отговорят на нуждите на лечението на други заболявания, като диабет и затлъстяване. Трето, разходите за разработване на един единствен антибиотик, оценени на 300-550 милиона паунда, могат да бъдат невъзможни, а свързаните с тях научни и регулаторни предизвикателства правят този вид разработки и инвестициите в тях по-рисковани от други изследвания, свързани с лекарствата.
Любопитен и притеснителен факт е, че от 2009г. насам в САЩ са одобрени само два нови антибиотика (пето поколение цефалоспорин, цефтаролин (Teflaro), през 2010г. и макроцикличния фидаксомицин (Dificid) през 2011г.) за лечение на Clostridium difficile, а през 2011г. се съобщава за девет интравенозни съединения, активни срещу резистентни Грам-отрицателни бактерии (Dificid). Очаква се броят на новите антибиотици, пуснати на пазара в близко бъдеще, да продължи да намалява, което ще затрудни все повече лечението на бактериалните инфекции, причинени от резистентни щамове бактерии, ще има все повече неуспех и ще бъде загубен интереса от страна на фармацевтичните компании да разработват нови антимикробни средства, тъй като по-големи печалби се генерират от „Лайфстайл“ лекарствата, които пациентите приемат за цял живот, в сравнение с кратка продължителност на лечението (обикновено 7-14 дни) на антибиотиците.
Антибиотичната резистентност се наблюдава при редица патогенни и непатогенни бактерии, като една от най-често съобщаваните е метицилин-резистентен Staphylococcus aureus (MRSA). Мултилекарствената резистентност също се увеличава при Грам-отрицателните бактерии (напр. Acinetobacter spp. и Klebsiella spp. и ESBL). Лечението на други заразни заболявания като гонорея и туберкулоза става все по-трудно, като много щамове са резистентни към повечето класове АМС. Има много малко възможности за лечение както в хуманния така и във ветеринарния сектор. Този проблем не се ограничава само до болничната или здравната среда, като все повече резистентни изолати се наблюдават и при домашни и продуктивни животни. От 2006г. насам в рамките на ЕС е забранена употребата на антибиотични средства с цел увеличаване на растежа и благосъстоянието на продуктивните животни или с цел превенция. Затегнати са и практиките по безразборното предписване на АМС и отговорните лица в хуманната и ветеринарната медицина, които имат право да предписват антибиотични средства, а антимикробните средства се изписват само с рецепта и не се продават свободно.
През 2001г. експертната комисия на ЕК, с цел да намали неправомерната употреба на антибиотици, е поставила шест приоритетни области на действие, насочени към минимизиране на по-нататъшното развитие на АМР, включително благоразумна употреба на антимикробни средства при хората (както в общността, така и в болниците) и животните, подобряване на контрола върху инфекциите и подобряване на образованието, разпространението на информация, научните изследвания и наблюдението, както и търсене и разработване на алтернативи на антибиотичните средства.
Необходимо е:
• Подходяща терапевтична употреба на антимикробни лекарства в хуманната и ветеринарната медицина;
• Превенция както на здравните, така и на свързаните с общността инфекции, свързани с употребата на антимикробни средства; както и
• Стратегии за подобряване на разработването и създаването на нови антимикробни средства.
Научната общност все повече изразява опасенията си относно антимикробната резистентност в световен мащаб, а наскоро д-р Чан от СЗО е изказала мнение, че сме изправени пред връщане към преантибиотична ера, освен ако не се направи нещо, за да се ограничи скоростта на развитие на антимикробна резистентност.
Поради тези проблеми има подновен интерес към научните изследвания в областта на алтернативните антимикробни средства и по-целенасочени стратегии за лечение, включително терапии, използвани преди появата на антибиотиците, с връщане към традиционните средства за защита и природните лекарства. Тези нови лечения могат да допълнят антибиотичната терапия и да помогнат за намаляване на по-нататъшното разпространение и развитие на резистентност в бъдеще.
