Красимира Захариева: Международно признати ръководства и инструменти за правилна употреба на антимикробните средства в секторите на човешкото, животинското и растителното здраве
Антимикробната резистентност заплашва съвременната медицина и ефективния, глобален „отговор“ за опазване на общественото здраве, за което заплаха са инфекциозните заболявания, причинени от резистентни бактерии. Ефективните антимикробни средства предоставят възможност, както за превантивни, така и за терапевтични мерки, за защита на пациентите от потенциално фатални заболявания и за гарантиране, че уязвими сектори като хирургия, онкотерапия и реанимация могат да бъдат обезпечени с нисък риск. Въпреки това систематичната злоупотреба и прекомерното използване на тези лекарства в хуманната и ветеринарната медицина, и в производството на храни поставиха на риск всяка нация от развитието на антимикробна резистентност. Без хармонизирани и незабавни действия в световен мащаб светът се насочва към пост-антибиотична ера, в която обикновени инфекции отново могат да убият хора или животни.
„Antimicrobial resistance is a crisis that must be managed with the utmost urgency. As the world enters the ambitious new era of sustainable development, we cannot allow hard-won gains for health to be eroded by the failure of our mainstay medicines.“ „Антимикробната резистентност е криза, която трябва да бъде управлявана с най-голяма спешност. Тъй като светът навлиза в амбициозната нова ера на устойчиво развитие, не можем да позволим трудно спечелените ползи за здравето да бъдат ерозирани от провала на нашите основни лекарства“.
Dr Margaret Chan, Director-General, World Health Organization
По статистика приблизително 25 000 души умират всяка година в Европейския съюз (ЕС) от инфекции, причинени от резистентни бактерии - голяма част от тях са т.нар. „вътреболнични инфекции“. Несправянето с тази сериозна заплаха може да доведе до смъртта на милиони хора и животни всяка година и до нарушаване на екологичното равновесие и не на последно място до огромни икономически загуби. Антибиотиците са химиотерапевтици, които се използват за лечение на бактериални инфекции. При прекомерна употреба на антимикробни средства (АМС) бактериите развиват резистентност и се адаптират към определени антибиотични групи, което прави тези терапевтични средства по-малко ефективни в борбата с патогенните бактерии и лечението става по-трудно.
Глобалната инициатива „Едно здраве“ срещу АМР е едно от водещите средства за справяне с този наболял проблем, засягащ редица сектори — общественото здраве, селското стопанство, безопасността на храните, биобезопасността и екостазата в околната среда.
През 2017 г. Комисията прие нов европейски план за действие в областта на здравеопазването и борбата с АМР. Целта му е да намали появата и разпространението на АМР и да създаде нови ефективни антимикробни средства в и извън ЕС. В рамките на този план за действие ЕК се ангажира да преразгледа до 2021 г. своето решение за изпълнение 2013/652/ЕС относно мониторинга и докладването на АМР в бактериалните изолати от храни и продуктивни животни.
Приет през 2017 г., планът за действие срещу АМР предоставя добавена стойност на държавите членки (ДЧ) в намирането на иновативни, ефективни и устойчиви отговори на проблема, концентрирайки се върху правилното използване на антимикробните средства при хората и животните, профилактиката и контрола на инфекциите, оценка на риска и мониторинг на зоонозни и патогенни за човека бактериални щамове, както и засиленото разработване и предлагане на нови, ефективни антимикробни средства — в допълнение към други мерки за профилактика и лечение на инфекциите и засилване на сътрудничеството с ДЧ и заинтересованите страни. Целта е ЕС да се превърне в регион с най-добри практики, да се засилят научните изследвания и да се набележи глобален план за действие.
Европейската комисия вече прие новите насоки на плана за разумно използване на антимикробни средства в хуманната медицина. Европейската комисия (ЕК) обедини силите си със Световната здравна организация (СЗО/WHO), Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), Организацията по прехрана и земеделие (FAO), Световната организация за здраве на животните (OIE), Европейски орган по безопасност на храните (ЕОБХ/EFSA), Център за контрол и превенция на заболяванията (CDC) и други международни организации за взаимопомощ в борбата с АМР. Държавите членки единодушно решиха да изготвят индивидуални национални планове за действие срещу АМР, които да са в съответствие с Глобалния план за действие срещу АМР, както и да прилагат съответните политики и планове за предотвратяване, контрол и наблюдение на АМР.
Документът на OIE, FAO и WHO (тристранното споразумение) на тема: „International instruments on the use of antimicrobials across the human, animal and plant sectors“, изготвен през 2020г. предоставя преглед и анализ на международните ръководни документи, които осигуряват стандарти, инструкции и ръководства, свързани с производството, дистрибутирането и търговията, употребата и обезвреждането и изхвърлянето на антимикробните средства (АМС).
Целите на този документ са, както следва:
1. да обобщи съществуващите международни стандарти, ръководства и инструменти, които осигуряват насоки, свързани с антимикробната употреба в секторите на човешкото, животинското и растителното здраве, включително гарантиране на безопасността на храните и предотвратяване на безконтролно изпускане на антимикробни средства в околната среда;
2. да идентифицира области, в които съществуват пропуски и/или възможности в настоящите международни насоки и регламенти;
3. да се набележат съществуващите рамки за мониторинг на изпълнението на тези ръководни документи.
Въведение:
Глобалният план за действие срещу АМР предлага различни стратегии за контрол на АМР, включително оптимизиране на употребата на антимикробни средства при хората и животните и предприемането на единен здравен подход.
Световната здравна асамблея си постави за цел разработване на глобална рамка за развитие и управление и борба с АМР, в консултация с държавите членки и съответните партньори. Целта на рамката е „да подпомогне разработването, контрола, разпространението и подходящото използване на нови антимикробни лекарства, диагностични инструменти, ваксини и други алтернативи на АМС, като същевременно се запазят съществуващите антимикробни лекарства и се увеличи достъпността до съществуващи и нови АМС и диагностични инструменти, като се вземат предвид нуждите на всички страни и в съответствие с Глобалния план за действие за антимикробната резистентност“.
През септември 2016 г. Общото събрание на ООН, в своята политическа декларация на срещата на високо равнище относно АМР, призова Тристранното споразумение между FAO, OIE и СЗО да „създадат глобална рамка за развитие и управление на мерките за борба срещу АМР, както е заложено като цел и от Световната здравна асамблея“. В своя Меморандум за разбирателство от 2018 г. Тристранното споразумение си постави за цел „подготвяне“ на доброволен кодекс за засилване на прилагането на международните стандарти за отговорно и разумно използване на антимикробните средства.
Въз основа на тези мандати и решения през ноември 2019г. Тристранното споразумение пое задачата да разработи международни инструкции, стандарти и ръководни документи за отговорно и разумно използване на антимикробни средства в секторите на човешкото, животинското и растителното здраве, включително съответните ръководни документи за екологията и околната среда, които са представени в обобщения наръчник: „International instruments on the use of antimicrobials across the human, animal and plant sectors“, издаден 2020г. В този наръчник са събрани всички одобрени ръководни документи и стандарти за „използване на антимикробни средства“, което включва и всякакви емисии, експозиции или изпускане в околната среда на АМС или техните метаболити. Този наръчник е създаден съобразно „жизнения цикъл“ на антимикробните вещества: от производството през разрешение за търговия и регулаторно одобрение, последван от подбор, възлагане на обществени поръчки и доставки, отговорното и разумно използване и накрая изхвърляне от крайния потребител на антимикробните средства (Фиг. 1). Наръчниците и стандартите, свързани с околната среда, обхващат целия жизнен цикъл като регулиране на употребата на антимикробни вещества и всякакви свързани с тях емисии на антимикробни вещества в околната среда, които могат да се появят на различни етапи от жизнения цикъл – от разлив в околната среда по време на производствения процес до обезвреждането на продукти с изтекъл срок на годност и свързаните с тях отпадъци и отпадъчни води.
