Красимира Захариева: Остатъците от антимикробни средства в околната среда и животинските торове като възможен вариант за разпространение на АМР
Научна информация
През последните десетилетия прекомерната употреба и злоупотребата с антибиотици в хуманната и ветеринарната медицина се превърна в сериозен проблем за общественото здраве (СЗО, 2014; Aidara-Kane et al., 2018). Увеличеният брой на устойчивите патогени и коменсалните бактерии е свързан с разпространението на антибиотиците в околната среда и разпространението на гени, отговорни за АМР. Освен това разпространението на антибиотиците в околната среда може да доведе до промяна (Han et al., 2018) и загуба (Chen et al., 2019) на микробното разнообразие в почвите (Kemper, 2008).
Антибиотичната резистентност е проблем, който нараства в световен мащаб и е от първостепенно значение за общественото и животинското здраве. Според доста учени и проведени проучвания в областта, третирането на почвата с оборска тор е една от основните причини за разпространението и натрупването на остатъци от антимикробни средства (АМС), резистентни бактерии (ARB) и гени, отговорни за АМР (ARG) в околната среда и респективно в системата почва-вода. През последните десетилетия проучванията върху въздействието на оборската тор върху почвените микробиоми се увеличиха експоненциално, по-специално върху таксономичното разнообразие и разпространението на гените, отговорни за АМР. Гените на антибиотичната резистентност често са групирани в мобилни генетични елементи (MGE). Хоризонталният генен трансфер към широк спектър от бактерии (включително патогени и човешки коменсални бактерии) е идентифициран като основна причина за тяхното постоянно циркулиране и разпространение в околната среда и за нарушаване на биобаланса. Този преглед анализира най-новите изследвания на разпространението на антибиотиците и ARG в околната среда посредством животинските отпадъци. Наскоро са преразгледани стратегии за контрол на разпространението на ARG и устойчивостта на АМС, с цел да се идентифицират методи за мониторинг на генния трансфер и мобилните генетични елементи, отговорни за резистентността и екологичните условия, насърчаващи такава дифузия.
Фиг. 1: Антибиотиците и гените, отговорни за АМР могат да попаднат в околната среда посредством разнообразие от пътища и начини, показани на графиката
Антибиотиците се използват в световен мащаб в животновъдството, като по този начин се увеличава рискът от разпространение на антимикробна резистентност. Когато се прилагат за профилактично лечение, антибиотиците могат директно да увеличат селективното налягане, като по този начин благоприятстват генерирането на устойчиви на антибиотици бактерии (ARB; Pruden et al.,2013; Troiano et al., 2018; Blau et al., 2019). Поради тези причини следва да бъдат приети подобрени стратегии за управление на химичните отпадъци и остатъците от отглеждане на продуктивни животни (т.е. диетиката, отглеждането на животните, третирането на отпадъците от производствата, използването на добавки и експлоатационните условия) за ограничаване на употребата на антибиотици в животновъдството.
Част от стратегиите, предприети в борбата срещу антимикробната резистентност следват подхода „Едно здраве“.
През 2017 г. Комисията прие нов европейски план за действие в областта на здравеопазването и борбата с АМР. Целта му е да намали появата и разпространението на АМР и да създаде нови ефективни антимикробни средства в и извън ЕС. В рамките на този план за действие ЕК се ангажира да преразгледа до 2021 г. своето решение за изпълнение 2013/652/ЕС относно мониторинга и докладването на АМР в бактериалните изолати от храни и продуктивни животни. За повече информация относно европейският план за действие срещу АМР в духа на стратегията „Едно здраве“ и основните цели, заложени в него би могло да бъде намерено на следния линк: https://ec.europa.eu/health/sites/health/files/antimicrobial_resistance/docs/amr_2017_action-plan.pdf
През 2021г. ЕОБХ (EFSA) създаде документа „Zoonoses, antimicrobial resistance and food-borne outbreaks guidance for reporting 2020 data“, който също дава ценни насоки на ДЧ за изискванията и правилата по докладване на данни, свързани с АМР. Този технически доклад на ЕОБХ представя насоките за докладване на данни на ДЧ на ЕС и на държави, които не са членки на ЕС, като се използва обмен на данни във формат XML, в платформата Data Collection Framework (DCF). Докладването обхваща: количествени данни за антимикробните средства, основани на конкретен брой изолати, данни за резистентност, както и отчитане на данни за разпространението на зоонози и микробиологични агенти и замърсители в храните, данни за огнища на инфекции, предавани от храни, данни за популации животни и данни за състоянието на заболяването. Настоящият доклад предоставя насоки за докладване на данни съобразно Директива 2003/99/ЕО, Регламент (ЕО)2017/625, Регламент за изпълнение (ЕО) 2019/627 на Комисията и Решение за изпълнение ЕО/2013/652 на Комисията. Повече информация и самият технически доклад би могъл да бъде намерен на следния линк: https://www.efsa.europa.eu/en/supporting/pub/en-6438
Приет през 2017 г., планът за действие срещу АМР предоставя добавена стойност
на държавите членки (ДЧ) в намирането на иновативни, ефективни и устойчиви отговори на проблема, концентрирайки се върху правилното използване на антимикробните средства при хората и животните, профилактиката и контрола на инфекциите, оценка на риска и мониторинг на зоонозни и патогенни за човека бактериални щамове, както и засиленото разработване и предлагане на нови, ефективни антимикробни средства - в допълнение към други мерки за профилактика и лечение на инфекциите и засилване на сътрудничеството с ДЧ и заинтересованите страни. Целта е ЕС да се превърне в регион с най-добри практики, да се засилят научните изследвания и да се набележи глобален план за действие. Европейската комисия вече прие новите насоки на плана за разумно използване на антимикробни средства в хуманната медицина. Европейската комисия (ЕК) обедини силите си със Световната здравна организация (СЗО/WHO), Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), Организацията по прехрана и земеделие (FAO), Световната организация за здраве на животните (OIE), Европейски орган по безопасност на храните (ЕОБХ/EFSA), Център за контрол и превенция на заболяванията (CDC) и други международни организации за взаимопомощ в борбата с АМР. Държавите членки единодушно решиха да изготвят индивидуални национални планове за действие срещу АМР, които да са в съответствие с Глобалния план за действие срещу АМР, както и да прилагат съответните политики и планове за предотвратяване, контрол и наблюдение на АМР. Повече информация за глобалният план за действие срещу антимикробната резистентност може да бъде намерен на следния линк: https://www.who.int/antimicrobial-resistance/publications/global-action-plan/en/
Документът на OIE, FAO и WHO (тристранното споразумение) на тема: „International instruments on the use of antimicrobials across the human, animal and plant sectors“ (https://apps.who.int/iris/handle/10665/336379 ), изготвен през 2020г. предоставя преглед и анализ на международните ръководни документи, които осигуряват стандарти, инструкции и ръководства, свързани с производството, дистрибутирането и търговията, употребата и обезвреждането и изхвърлянето на антимикробните средства (АМС). В този документ ясно са посочени и систематизирани всички стратегии и ръководни документи, свързани с антимикробните средства и влиянието им върху околната среда и биоразнообразието. Основният фокус на ръководните документи е доброто управление на продуктите или веществата през целия им жизнен цикъл, особено в техния последен етап, т.е. управлението на отпадъците. Освен това, като се има предвид, че факторите на водата, хигиената и отпадните води играят ключова роля за разпространението в околната среда на АМС или метаболити и предаването на АМР, също се вземат предвид ръководните документи и инструкциите, които осигуряват стандарти за качество на околната среда и за опазване на водата. Както е показано в таблица 1, екологичните аспекти са най-вече включени в специфични за сектора ръководства и инструкции. Антимикробните вещества също биха могли да попаднат в обхвата на множество други международни ръководни документи, свързани с околната среда, но не всички те имат едно и също въздействие върху употребата на антимикробни средства. Връзката между употребата на антимикробни вещества и екологичните ръководни документи, включени в този наръчник, са две: целта на тези ръководни документи и ефекта от приложените стандарти. Целта на разглежданите документи следва да включват антимикробните вещества поради техните антимикробни свойства, а не само поради екологични причини. Ефектът от разпоредбите трябва да бъде напътстващ, и то как се използват антимикробните вещества. В това отношение има недостиг на международни ръководни документи, които осигуряват тези екологични стандарти.
