Красимира Захариева: Следващата пандемия: антимикробна резистентност
Настоящата и непрекъсната поява на бактерии, резистентни на антимикробни средства, засега остава „невидима пандемия“. Антимикробната резистентност (АМР) е сериозна заплаха за здравето и развитието в световен мащаб и изисква спешни действия. Настоящият темп на разработване на нови антибиотици не е достатъчен за предотвратяване на инфекции, причинени от антимикробно резистентни патогени в световен мащаб, които понастоящем убиват 700 000 души годишно. Антимикробно резистентни бактериални инфекции не могат да бъдат лекувани с настоящите антибиотици.
Глобалните научни изследвания са насочени към АМР, но са необходими политики в подкрепа на по-голямото превръщане на научните изследвания в продукти и решения.
Антибиотиците са вещества, които убиват или потискат растежа на бактериите и са в основата на нашата защита срещу редица бактериални инфекции, които в противен случай биха били нелечими. Те дават възможност за безопасно и ефективно лечение на много инфекциозни заболявания, особено на тези, които се нуждаят от хоспитализация, където рискът от инфекция се увеличава. Те допринесоха за удължаване на средната продължителност на човешкия живот през последните 60 години и за едновременен икономически растеж през същия период.
Антимикробните средства се отнасят по-общо до редица вещества, които убиват или забавят растежа на микроорганизмите. Всички антибиотици са антимикробни средства, но не всички антимикробни средства са антибиотици.
Въпреки това, златната ера на антибиотиците е застрашена. Бактериите могат да се „защитават“ срещу повечето антибиотици, като мутират или придобиват нови гени и стават резистентни към антибиотици. Това е известно като антимикробна резистентност или АМР. Изправени сме пред задаваща се криза в общественото здраве и евентуално още една пандемия — понастоящем „невидима пандемия“ в резултат на бързото ускоряване на АМР и намаляването на инвестициите от страна на фармацевтичните дружества в нови открития на антибиотици. Световната здравна организация обяви АМР за един от 10-те най-важни глобални здравни въпроса, които се нуждаят от внимание.
Пандемията от COVID-19, последвалата я здравна криза и мерките в областта на общественото здраве за борба с нея подчертаха опустошителните последици от неконтролираното разпространение на инфекциозно заболяване без ефективно лечение. Антибиотиците толкова успешно са лекували бактериални инфекции, че до голяма степен сме забравили какво е да живееш в предантибиотичната ера и да се борим да си представим какво би било да живееш в потенциалната реалност на една постантибиотична ера. Нарастващото разпространение на АМР заплашва да доведе света към сценарий, при който няма ефективно лечение за често срещани бактериални инфекции. Понастоящем болестите, които могат да бъдат управляеми, стават нелечими: в момента свършват ефективните антибиотици и защитните системи срещу АМР се нуждаят от укрепване.
Резистентни към лекарства бактерии могат да заразят всеки, независимо от възрастта, местоположението или общите нива на здравен статус на популацията. Без ефективни антибиотици, често срещаните бактериални инфекции, като инфекции на пикочните пътища, хранителни отравяния или инфекции, придобити по цялата агрохранителна верига могат да доведат до повишена заболеваемост на пациента (болест) и в тежки случаи — до смъртност.
АМР оказва отрицателно въздействие върху качеството на живот на индивида. Тъй като АМР се увеличава и резистентни бактерии се предават чрез общността, здравето и здравните системи в световен мащаб са застрашени. Рутинни медицински процедури като третиране на рани, оперативни интервенции и химиотерапия при онкоболни пациенти, които разчитат на антибиотично лечение, ще бъдат застрашени — инфекцията, която може да се лекува веднъж, може да се превърне в множество, нелечими, хронични и персистиращи инфекции в цялото тяло. Пациентите, които имат резистентна инфекция, имат по-лоши резултати, имат по-дълъг престой в болница и се нуждаят от лечение с критично важни антибиотици от „последна линия“, които имат значителни странични ефекти, включително увреждане на нервната система, органна недостатъчност и загуба на слуха. Антибиотиците от последна линия са лекарства, които се използват само когато други по-често използвани антибиотици не успяват да лекуват инфекцията.
Както и при COVID-19, въздействието на АМР ще обременява уязвимите групи от населението, включително възрастните хора, имунокомпрометираните и тези, които живеят в отдалечени региони. Пациентите с антимикробно-резистентни инфекции е по-вероятно да развият здравословни усложнения и смъртността им е 2—3 пъти по-висока.
В допълнение към последиците от АМР има отрицателно въздействие върху нашата общност и икономическата производителност. Например антимикробните инфекции вече увеличават разходите за здравеопазване - в Австралия средният брой допълнителни болнични дни, свързани с АМР, е 142 дни на 100 000 пациенти. В световен мащаб антимикробните инфекции причиняват 700 000 смъртни случая всяка година. Например австралийските болници харчат допълнителни 11.3 милиона долара годишно, за да лекуват само две от многото заплахи за АМР.
Ако не бъдат взети мерки, до 2050 г. в световен мащаб АМР би могла да причини 10 милиона смъртни случая в сравнение с 8,2 милиона смъртни случая, причинени от ракови заболявания.
