Мария Христова: Безопасността на сушени плодове на Synsepalum dulcificum, като нова храна съгласно Регламент (ЕС) 2015/2283
Становище на на Европейския орган за безопасност на храните
По искане на Европейската комисия, Панелът по хранене, нови храни и алергени (Nutrition, Novel Foods and Food Allergens, NDA) към Европейския орган по безопасност на храните (ЕОБХ/EFSA) е изготвил становище относно безопасността на сушени плодове на Synsepalum dulcificum, като нова храна съгласно Регламент (ЕС) 2015/2283. Новата храна представлява изсушени (чрез лиофилизация) плодове от S. dulcificum без костилки, съдържащи гликопротеина миракулин, който прави киселите храни да се усещат като сладки. Заявителят предлага новата храна да се използва, като или в състава на хранителни добавки за възрастното население, с изключение на бременни и кърмещи жени, в максимално дневно количество от 0,9 g. Панелът NDA счита, че консумацията на новата храна няма да бъде неблагоприятна за храненето на хората.
На 14 ноември 2018 г., компанията Baïa Food Co. (Medicinal Gardens SL) подава искане до Европейската комисия в съответствие с чл. 10 от Регламент (ЕС) 2015/2283 за пускане на пазара на Европейския съюз (ЕС) на сушени плодове от Synsepalum dulcificum, като нова храна. Сушените плодове от S. dulcificum са предназначени да се използват като или в състава на хранителни добавки за възрастното население. Комисията поиска от EFSA да предостави научно становище, като извърши оценка на безопасността на сушени плодове от S. dulcificum, като нова храна. Оценката за безопасност на тази нова храна се основава на данни, предоставени от заявителя.
Новата храна представлява лиофилизирани вътрешна пулпа и външна обвивка (без костилките) на плодовете на S. Dulcificum. Тя попада в обхвата член 3, параграф 2, буква а), подточка iv) на Регламент 2015/2283: „храна, съставена, изолирана или произведена от растения или части от тях“.
Растението S. dulcificum расте в горските райони на тропическа Западна Африка и може да бъде открито да расте в диво състояние по крайбрежието на Гвинейския залив. Плодовете съдържат гликопротеин, наречен миракулин, който е модификатор на вкуса и придава сладък вкус при консумация на кисели храни. Миракулинът е протеин, състоящ се от 220 аминокиселини, който принадлежи към семейството на соевия трипсинов инхибитор.
Новата храна се състои основно от въглехидрати (до 86,3%), по-малки количества протеини (до 6%) и мазнини (до 3,2%). Основен компонент на новата храна е миракулинът, който може да бъде намерен в количества до 2,5%.
Документирана история за консумацията на плодове от S. Dulcificum има от 18-ти век за местни жители на Западна и Централна Африка. Плодовете се консумират основно преди ядене, за промяна на вкуса. Днес, S. Dulcificum се отглежда основно в Азия (Тайван и Китай), САЩ и Латинска Америка (Еквадор, Колумбия и Пуерто Рико).
Предложената от заявителя целева група е възрастното население с изключение на бременни и кърмещи жени. Сушените плодове от S. dulcificum са предназначени да се използват като или в състава на хранителни добавки (в различни форми, като капсули, прахове, разтварящи се таблетки, таблетки за смучене, течности, дъвки и гелове) при максимална доза от 0,9 g на ден (разделена на три порции).
Заявителят е предоставил описание на производствения процес, за който Панелът NDA счита, че не поражда опасения за безопасността. Плодовете се получават от малки ферми в Гана. Те се събират ръчно от зрели култивирани растения, сортират се, предварително се охлаждат и се изпращат за производствения процес. След това те се сортират отново, почистват се с деминерализирана чешмяна вода и механично се премахват костилките. Външните обвивки и пулпът се замразяват и подготвят за транспортиране до съоръжението, намиращо се в ЕС, където се сушат чрез лиофилизация, за да се запазят топлинно чувствителните съединения. Получената суха маса се смила на прах и се съхранява.
За оценка на стабилността, новата храна е съхранявана за период от 24 месеца при 20 ± 2°C и относителна влажност 50 ± 10%. Целта на изпитването е да се провери дали променливите температури или условията на рН ще денатурират и инактивират гликопротеина миракулин. Органолептичните качества на храната (мирис, цвят, вкус и текстура) остават непроменени през целия период на изпитване. Резултатите показват, че безвъзвратната загуба на свойството на новата храна да модифицира вкуса става при 60°C. Анализът за рН стабилност предполага, че миракулинът е стабилен и функционален при рН 2 - 10.
Проведено е in vitro проучване за анализиране смилаемостта на протеинов екстракт от S. Dulcificum (миракулин) чрез инкубация с различни ензими. За проучването са използвани непротеолитични ензими (ДНКаза, РНКаза, α-амилаза, лактаза) и протеолитични ензими (пепсин, пептидаза D, карбоксипептидаза М, трипсин), с цел оценка възможността за разграждане на миракулина при оптимални (нефизиологични) състояния. Миракулинът остава стабилен след ензимна обработка с непротеолитични и някои протеолитични ензими (пептидаза D и карбоксипептидаза М), но се разгражда след обработка с пепсин и трипсин, което е в съответствие с естественото усвояване на протеини в гастроинтестиналния тракт.
Въз основа на предоставените от заявителя проучвания, Панелът NDA заключва, че няма опасения за генотоксичност на новата храна както и че проучванията за остра токсичност не са подходящи за оценка на нейната безопасност.
