Н. Луканова, М. Василева, К. Захариева, К. Коев: НАУЧНА ИНФОРМАЦИЯ: Установяване на Високопатогенна инфлуенца А по птиците при норки, отглеждани за ценна кожа
- Въведение
Семейство Порови (Mustelidae) включва няколко подсемейства, сред които е подсемейство Mustelinae (същински порови). Към него се отнася род Mustela, в който спада Европейската норка (Mustela lutreola). Американската норка (Neovison vison) се отнася към род Neovision, от същото подсемейство. Европейската норка и Американската норка, както е видно принадлежат към различни родове на подсемейство Mustelinae, което ги отличава съществено една от друга. Най-близкият „роднина“ на американската норка е морската норка (Neovison macrodon), която е изчезнала през XIX век, поради широко разпространеното ѝ ловуване (Harding, L.E. et al., 2009; Abramov, A.V, 2000).
Американската норка (Neovison vison) е месояден бозайник с произход Северна Америка и е широко разпространен инвазивен хищник в Европа, поради бягството ѝ от фермите за ценни кожи (Patterson, B. D et al., 2021). Тя се отглежда в плен от средата на XIX век, тъй като е един от най-желаните източници на ценни кожи в света, които по качество превъзхождат тези от лисици, чинчили, нутрии и други животни, отглеждани за кожа.
- Хронология на Високопатогенна Инфлуенца А по птиците при норки
- Общ кратък преглед
През последните години индустрията за производство на кожи е изправена пред редица предизвикателства, сред които са и заболяванията по норките – болест на Ауески, трансмисивни енцефалопатии при норки, инфлуенца по птици и свине и други, а от 2020 г. фермите за норки бяха засегнати и от инфекции с вируса SARS-CoV-2, причинителят на Ковид-19 пандемията. (Wiggans, G. R., 2017).
През октомври 2022 г. е потвърдено огнище на Високопатогенна Инфлуенца А по птиците (HPAI съкр. от англ. език) във ферма за норки в Галисия, северозападна Испания.
Това съвсем не е първият случай на HPAI в Европа, констатиран при норки. Още през 1979 г. Matsuura Y et al., съобщава за експериментално заразяване на норки с вируса на Инфлуенца А.
През 1984 г. в Швеция са изолирани шест вирусни линии на Инфлуенца А във ферми за норки, като и шестте са от подтип H10 в комбинация с N4. Огнището е потвърдено през октомври 1984 г. в 33 ферми отглеждащи норки, с общо 100 000 животни, разположени близо една до друга в зона на южното крайбрежие на Швеция. Наблюдавана е почти 100% заболеваемост и 3 000 умрели норки. Най-изразените признаци на заболяването са анорексия, кихане, кашляне и секреция от носа и очите. При аутопсия е установена остра интерстициална пневмония с алвеоларно засягане. Фермите за норки са били разположени близо до морето, като клетките с норките са били разположени отвън. По този начин много чайки и други морски птици са били привличани от храната за норки, която е била поставяна върху клетките. Няма достоверни данни как вирусът е проникнал във фермите за норки и как се е разпространил между тях (Klingeborn, B. et al., 1985).
Отново в Швеция, но през 2006 г. вирусът на HPAI подтип H5N1 е изолиран при водолюбиви птици и при хищници, хранещи се с водолюбиви птици, сред които и една американска норка (Zohari S. et al., 2008).
Няколко автора съобщават за заразяване на норки с вируса на нископатогенна инфлуенца А подтип H9N2 (Peng L. et al., 2015, Dash, S.K. et al., 2015 и Zhang Ch. et al., 2015).
Zhang Ch. et al., 2015, провеждат серологично изследване след инокулиране на вирус от подтип H9N2 на норки, с цел проследяване на разпространението при излагане на вируса сред отглежданите във ферми норки, потенциалната патогенност и излъчителството на вируса от заразените норки. След заразяването норките показват леки клинични признаци, включително летаргия и първоначална загуба на тегло. Серологичните тестове показват, че нивата на антителата започват да се повишават след 7-я ден от заразяването (Zhang Ch. et al., 2015). Авторите стигат до заключението, че норките, отглеждани във ферми са естествено възприемчиви на вирусна инфекция с H9N2 и могат да са носители на вируса. Авторският колектив препоръчва засилен надзор във фермите за норки, поради разпространението на нови грипни вируси. Проведените опити показват, че подтипове H5 и H9 са преобладаващи във фермите за отглеждане на норки, но все още не е изолиран H7 при норките.