НИКОЛАЙ СПАСОВ, ТАТЯНА ВЕЛИЧКОВА: Анализ на фитосанитарния риск от неприятеля agrilus planipennis fairmaire, 1888 за дървесните видове в България
- Резюме на анализ на фитосанитарния риск (АФР) от неприятеля Agrilus planipennis Fairmaire, 1888 за дървесните видове в България.
Район на АФР – България
Описание на застарашената зона: България.
България се характеризира с това, че е една от най-богатите на растително разнообразие страни в Европа – описани са повече от 4 200 висши растителни вида и около 3 700 вида водорасли и мъхове. На територията на страната могат да се видят последните находища в Европа на редица редки растителни видове, както и още 170 български и 200 балкански ендемити.
Поради тази причина навлизането, установяването и разпространението на нови видове неприятели по растенията е критичен момент за опазването на нашата природа.
Именно такъв вид е Agrilus planipennis, който е източноазиатски вид, за когото към този момент няма данни да присъства на територията на Европейския съюз (ЕС) и в анализираната застрашена зона.
- planipennis се разпространява естествено и чрез подпомагани от човека пътища, като нападнати трупи от ясен, дърва за огрев и растения от разсадници. Идентифицирани са и други потенциални пътища за навлизане, като: дървен материал, стърготини, мулч (компостиран и некомпостиран), а вероятността за навлизане на този неприятел се счита за умерена.
- planipennis е добавен в списък A2 на вредителите, препоръчани за регулиране като карантинни за района на EPPO[1], което означава, че вредителят присъства локално в региона на EPPO. Освен това той е карантинен вредител за Съюза, включен в част А от приложение II към Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2072 на Комисията[2] и приоритетен вредител съгласно Делегиран регламент (ЕС) 2019/1702 на Комисията[3], което задължава Държавите-членки да провеждат годишни проучвания.
България попада в район с подходящи екоклиматични условия за установяване, т.е. при евентуално проникване в страната, рискът от установяване на A. planipennis е висок.
Сегашното му разпространение в Северна Америка и Европейска Русия, както и неговият естествен ареал на разпространение в Азия, се предполага, че този вид може да оцелее през зимата при температури доста под точката на замръзване. В лабораторни условия е установено, че средната температура, която предкакавидите могат да понесат е минус 30° C, освен това, неприятелят се е установил в района на Москва, където зимните температури често достигат до минус 30° C.
Поради тази причина не се очаква ниските температури през зимата да окажат негативно влияние върху установяването и разпространението на A. planipennis в България, тъй като този вид се е установил в райони с много по-ниски температури от тези в страната (например района на Москва).
Предвид климатичните промени в България и тенденцията към затопляне в повечето региони на страната, и прогнозата за по-меки зими през следващите десетилетия, се предполага, че условията ще бъдат все по-подходящи.
Там, където бъде въведен, има вероятност вредителят да причини големи загуби и въздействие върху околната среда, както и някои социални ефекти. Разпространението на дълги разстояния ще бъде чрез пътища, подпомагани от хората, въпреки че естественото му разпространение ще се случи, но с по-бавни темпове.
При евентуалното въвеждане, установяване и разпространение на A. Planipennis в страната, той би може да окаже отрицателно въздействие, най-вече в районите където се срещат различните видове ясен, а унищожаването или ограничаването му ще бъде трудно и скъпо, като е малко вероятно то да бъде успешно.
Целият материал можете да прочетете ТУК