НИКОЛАЙ СПАСОВ, ТАТЯНА ВЕЛИЧКОВА: Черна златка (Capnodis tenebrionis) – информация за биологията и методите за контрол
Неприятелят напада растения от семейство Розоцветни (Rosaceae), като най-предпочитани са костилковите овощни видове от род Prunus (праскова, кайсия, слива, череша, вишна и др.). Повреди се наблюдават и по семкови, декоративни и горски видове.
Черната златка е широко разпространена в Средиземноморския регион, Южна и Централна Европа (включително България), Северна Африка и части от Близкия изток и Азия.
Видът предпочита топлите климатични условия и е често срещан около Черно море и басейна на Средиземно море. Този неприятел причинява значителни загуби в страните от Близкия изток и става все по-важен в Европа. В България черната златка е съобщена като неприятел по овощните култури през 1906 г. от Н. Недялков.
Независимо от предприетите действия[1], през последните години проблемът с намножаването на неприятеля се задълбочава в резултат на климатичните промени, в т.ч. горещите и сухи лета, продължителните сухи есенни сезони, липсата на валежи, както и занижените през последните 25-30 години изисквания към създаването на трайни насаждения и прилагането на агротехнически мероприятия.
В Испания (Martínez de Altube et al. 2008), C. tenebrionis причинява значителни загуби поради повтарящите се засушавания през последните години и увеличения брой изоставени костилкови овощни градини, които представляват източник на популация, от която възрастните могат да се разпространят в съседните овощни градини. В Италия той е основна заплаха за костилковите овощни дървета в южните региони, но скорошни огнища на C. tenebrionis в Северна Италия (Емилия-Романя) показват изместване на този вредител на север, което може да се дължи на глобалното затопляне (Marannino et al. 2010, Bari et al. 2019).
Глобалното затопляне може да повлияе на няколко биологични аспекта, което води до повишена преживяемост на зимуващите стадии, намалено време за развитие на ларвите, по-ранна поява на възрастни, увеличено разпръскване на възрастните, по-висок репродуктивен потенциал и по-голям размер на популацията. Тези фактори биха могли също да благоприятстват едногодишен жизнен цикъл на C. tenebrionis вместо обичайния двугодишен.
- Биология
Според Ръководство за прилагане на мерки за контрол на черна златка, Capnodis tenebrionis има дълъг жизнен цикъл и развива едно поколение за две години. Този вид зимува като ларва в корените на дърветата или като възрастно насекомо в почвата. През пролетта, за условията на България месец март – април, със затопляне на времето, бръмбарът излиза и първоначално се заселва по дивите гостоприемници – трънка, глог, дива дюля, които растат по синорите или по пустеещите места. Възрастните са активни през деня, а през нощта и в утринните часове насекомите са неподвижни, тъй като са много топлолюбиви и се влияят от температурата на околната среда.
Сутрин бръмбарите се откриват по-често в основата на стъблото при възрастните дървета, а при младите - както по клоните, така и в основата на стъблото. Летежът е бърз и шумен, а кацането е съпроводено с характерен тъп удар. При полет бръмбарите могат да изминат до 200 метра.
Възрастното насекомо лети и усилено се храни през горещите часове на деня. Тогава прелита на къси разстояния, нагризва листните дръжки, кората и пъпките на растенията гостоприемници.
Възрастните индивиди на черната златка се срещат през цялото лято, като една част от тях презимуват и се появяват отново през следващата година. В България черната златка се среща от месец март до месец ноември, а новото поколение от възрастни индивиди се появяват през юли – август, зимуват и умират през юли – август на следващата година.
Размножителният период започва през първата половина на юни и продължава през целия месец юли, като се наблюдава в най-топлите часове на деня.
Целият материал можете да прочетете ТУК