НИКОЛАЙ СПАСОВ: СТАНОВИЩЕ: Анализ на фитосанитарния риск от неприятеля tecia solanivora povolný, 1973 (гватемалски картофен молец) по картофите в България
- Резюме на анализ на фитосанитарния риск (АФР) от неприятеля Tecia solanivora Povolný, 1973 по картофите в България.
Район на АФР – България
Описание на застрашената зона: България.
Tecia solanivora Povolny (гватемалски картофен молец) се счита за един от най-важните неприятели по картофите в световен мащаб. Гъсениците на вида се хранят единствено с клубените на картофите, причинявайки сериозни повреди по тях, както на полето, така и при съхранение. T. solanivora от Гватемала е въведена случайно от хората чрез международната търговия със семена от картофи и успешно се е разпространила в Централна Америка, Южно Мексико, Северна Южна Америка, Канарските острови и части от Испания. Като се има предвид, че картофите са основна култура в световен мащаб, разпространението на този вредител, особено в Андите, представлява голяма заплаха за опазването на дивите видове и генетичното разнообразие на тази култура.
Навлизането и разпространението (яйца, гъсеници и какавиди) на неприятеля в Европейския съюз (ЕС, Съюза) и България би могло да се осъществи посредством търговския обмен и движение на посадъчен материал от картофи, клубени за консумация (гъсеници), повторно използвани торби/чували (яйца и какавиди) или заразена, прикрепена почва към картофените клубени (яйца и какавиди) произхождащи от страни, с наличие на вредителя. Неприятелят би се разпространил и естествено на къси разстояния, чрез летежа на възрастните индивиди и придвижването на гъсениците от поле на поле.
Tecia solanivora е добавен в списък A2[1] на вредителите, препоръчани за регулиране като карантинни за района на Европейската и Средиземноморска организация по растителна защита (EPPO), което означава, че вредителят присъства локално в региона на EPPO. Освен това той е карантинен вредител за Съюза, включен в част А от приложение II към Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2072 на Комисията[2].
С цел предотвратяване на въвеждането на T. solanivora в Съюза, в приложение VII към Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2072 на Комисията се постановява, че вносът на клубени от Solanum tuberosum L. от трети страни се забранява, когато върху клубените присъства T. solanivora.
Освен това, съгласно същото приложение е необходимо официално удостоверение, че:
а) клубените са с произход от страна, в която не е известно да се среща T. solanivora; или
б) клубените произхождат от зона, свободна от T. solanivora, установена от националната организация за растителна защита съгласно съответните международни стандарти за фитосанитарни мерки.
Към момента няма данни T. solanivora да присъства на територията на анализираната застрашена зона (България).
При евентуално навлизане на този вид рискът от успешно установяване се определя като среден, тъй като се предполага, че ниските температури през зимата биха били ограничаващ фактор за развитието на вида, но при евентуалното му установяване и развитие в картофохранилищата (склада) е възможно възрастните индивиди на T. solanivora, напролет да мигрират от складовете към полето.
Предвид климатичните промени в България и тенденцията към затопляне в повечето региони на страната, и прогнозата за по-меки зими през следващите десетилетия, се предполага, че условията ще бъдат все по-подходящи.
Tecia solanivora напада единствено Solanum tuberosum (картоф), важна земеделска култура, която е широко разпространена в България, поради което, при евентуално навлизане и установяване на T. solanivora в страната може да се очаква пряко икономическо въздействие върху добива и качеството на отглежданите картофи.
|
Фитосанитарен риск за България (В анализа са предоставени индивидуални оценки за вероятността от навлизане и установяване, както и за степента на разпространение и въздействие) |
Висок ☐ |
Среден ☑ |
Нисък ☐ |
|
Ниво на несигурност на оценката. (вижте Етап 2: Секция Б: 2.2.6.) |
Високо ☐ |
Средно ☑ |
Ниско ☐ |
|
Други препоръки: - Препоръчва се мониторинг за потвърждаване на статута на вредителя |
|||