На 10.07.2023 г. ни напусна доц. д-р Янко Иванов
IN MEMORIAM
Небесните порти отвориха за още един колос…
С огромна болка и нестихваща тъга съобщаваме, че на 10.07.2023 г. ни напусна нашият дълбокоуважаван колега, ерудиран преподавател и изтъкнат учен – доц. д-р Янко Иванов.
Поклонението ще се състои на 13.07.2023 г. (четвъртък) от 13:30 ч. в Църквата на Централните софийски гробища.
Янко Иванов е роден на 29.08.1955 г. в Димитровград. Завършва Ветеринарномедицинския факултет Стара Загора през 1981 г., след което е разпределен като участъков лекар в АПК Струма, гр. Перник. Научната му кариера започва през 1983 г. в БАН и продължава в ЦНИВМИ. Цялостната му дейност е тясно свързана с превенцията, контрола и ликвидирането на трансграничните болести по животните и зоонозите на национално и международно ниво. Последователно е заемал длъжностите: ръководител на Националната референтна лаборатория по шап и екзотични болести по животните, директор на Националния научноизследователски ветеринарномедицински институт, заместник-генерален директор, впоследствие и генерален директор на Националната ветеринарномедицинска служба на България (сега БАБХ), директор на Центъра за оценка на риска по агрохранителната верига (ЦОРХВ), заместник-министър на МЗХГ, с ресор животновъдство, здравеопазване на животните и политики в агрохранителната верига. Понастоящем беше хоноруван преподавател в Катедрата по инфекциозни болести при Факултет Ветеринарна медицина на Лесотехническия университет в София. От 1995 г. до 2001 г. е член на научната група към Европейската комисия за борба с шапа на ФАО, ООН. От 2001 до 2003 г. е член на Изпълнителния комитет, а по-късно и заместник-председател на тази комисия. От 2013 до 2014 г. е член на Постоянния техническия комитет на ЕК за борба с шапа на ФАО, ООН. Доц. Иванов е дългогодишен член на редакционния съвет на българските професионални списания за ветеринарна медицина. Винаги активен на редколегиите, безупречно пишещ, акуратен рецензент, блестящ учен с нестандартна мисъл, автор на безценни разработки и многобройни научни трудове, човек с голям калибър, международно признание и авторитет, какъвто откровено да си признаем, няма да имаме.
Доц. Иванов беше голям човек и професионалист. Колос, който беше необятен. Обичан преподавател, безценен учител, който помниш цял живот, ерудит, професионалист с широк размах на безпределен професионализъм, човек който се ражда веднъж в поколение. Един от пионерите в развитието на съвременната ветеринарномедицинска епидемиология и адаптирането й към популационното здраве. Създател на редица нови диагностични подходи във вирусологията, на учебни програми, на изследователски лаборатории, научен ръководител и консултант на докторанти и специализанти. На практика той посвети целия си професионален път в името на развитието и просперитета на ветеринарномедицинската професия, за която милееше и гореше. Винаги ще помним неговата отзивчивост, добронамереност, диалогичност, неподправената му човещина, остър ум, изключителна работоспособност и организационни умения, и не на последно място неговото мъжество, почтеност и отстояване на справедливостта, качества и достойнства с тежка инсуфициенция в днешния ни делник. Той беше професионално и личностно непреодолим, за това беше и неудобен. Човек, който продължава да го има, от който ние ще продължаваме да имаме неистова нужда, защото стойностните хора в текущия ни делник са събитие. За него клишето, че няма незаменими хора не е валидно, наистина той е незаменим! Твърде рано и много болезнено се откъсна от нас. Не беше време, приятелю, но прощавай! Ще липсваш винаги! За нас беше чест!
Нека бъде светлина по пътя му към вечността и безкрая!