Новини

Научен колоквиум на 20.11.2019 г. на тема: „Приложение на методите на пълен геномен секвентен анализ и ДНК-баркодинг ....

Центърът за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) към Министерство на земеделието, храните и горите, проведе на 20.11.2019 г. научен колоквиум на тема: „Приложение на методите на пълен геномен секвентен анализ и ДНК-баркодинг при диагностиката и контрола на патогенни микроорганизми във ветеринарната медицина и общественото здраве – Готова ли е България за предизвикателствата на бъдещето?“.

    „Молекулярната идентификация и ДНК баркодирането е сравнително нов таксономичен метод, който позволява да се определи принадлежността на даден организъм към определена таксономична група. Той се основава на уникалността на ДНК на всяко живо същество. За разлика от методите на молекулярната филогенетика, ДНК баркодирането се използва за определяне на мястото на даден организъм в съществуваща класификация, а не за изграждане на филогенетични дървета и допълване на съществуваща класификация.

Като цяло, ДНК баркодът представлява кратка последователност от гени, които са част от митохондриалната ДНК, използвана за молекулярна идентификация на видове. Подобно на стоките в супермаркет, всеки векторен вид може да бъде разпознат чрез своята ДНК, без това да коства на биолозите десетки часове наблюдение с микроскоп и използването на определителни таблици.“ каза доц. д-р Янко Иванов, Зам. министър на земеделието, храните и горите (МЗХГ) по време на откриването на събитието.

“Малко специалисти в България, които са запознати в детайли с рутинното приложение на пълния и частичен секвентен геномен анализ на фона на налична апаратура и подготвени кадри, което е парадокс. Техника без резултати на практика е скъпоструващ лукс и разхищение.

И не на последно място, изисква се сътрудничество между институциите и работата в екип, за това сме се опитали да съберем в тази зала възможно най-подходящите специалисти в тази област.” каза проф. Георги Георгиев, д.в.м.н., директор на ЦОРХВ, в стъпителните си думи и приветствието си към участниците.

Лектори на събитието бяха д-р Ивелин Ризов, МЗХГ, Доц. Дилнора Гулямова, Институт по Микробиология–БАН, Доц. Андрей Галев, д.м. Национален консултант по епидемиология на инфекциозните заболявания, Доц. Румен Димитров НЦЗПБ, Проф. Цвета Георгиева НЦОЗА, Теодор Замфиров м.д. фирма Елта 90 М ООД, Д-р Виолета Русева Институт по микробиология, БАН, Д-р Владимир Толчков, НЦЗПБ.

В резултат на дискусионната част от научния колоквиум се направиха следните по-важни изводи:

• Молекулярната идентификация и ДНК баркодирането са методи, които могат да послужат при идентифициране и класифициране на компетентни вектори, които са преносители и причинители на много заболявания по животни и хора и са разпространени все по-често в България.
• Пълният геномен секвентен анализ, биоинформатиката и ДНК баркодирането могат да бъдат изключително полезни при запазване на биоразнообразието на България.
• В духа на стратегията на Европейския съюз „Едно здраве“ (“One Health”) и поради постоянно възникващите заболявания, увеличаващата се антимикробна резистентност на причинителите, е желателно внедряване на молекулярните и биоинформатичните методи в рутинната диагностика и анализ до 2026г. (Пълният геномен секвентен анализ (WGS) по препоръка на Европейския орган по безопасност на храните (ЕОБХ), Световната здравна организация (СЗО) и Организацията по прехрана и земеделие (FAO) трябва поетапно да замени конвенционалните методи на изпитване при охарактеризиране на патогенните причинители в храни, в околна среда, изолати от хора и животни до 2026 г.).
• Трябва да бъде създадена на национално ниво единна хармонизирана платформа за данни от проведено пълно геномно секвениране или баркодинг, която да е с различни нива на достъп за всички заинтересовани страни.
• България е една от най-големите износители на лечебни растения от страните в Европа, която е запазила биоразнообразието на своята природа и за продължаване на работата в тази посока трябва да се внедрят молекулярните методи като стандартизирани такива. Трябва да има колаборация между заинтересованите институции и работа в екип за постигане на тези цели. Трябва да бъде изградена обща платформа за сътрудничество, която да осигури ползването на съществуващите лабораторни и диагностични звена от всички институции.

Във връзка с изключителната важност на бъдещото развитие и прилагане на новите молекулярни методи в диагностиката в най-различни направления на медицината, ветеринарната медицина, диагностиката на патогени, безопасността на храните, антимикробната резистентност, опазване на биологичното разнообразие и фундаменталната наука, се направиха следните предложения и препоръки:

• Да се отправи предложение към министерство на образованието и науката (МОН) за създаване на национална програма, по примера на действащите в момента 11 Национални Научни Програми  по постановление, като се създаде консорциум между компетентните институции (https://www.mon.bg/bg/100525).
• Да се изгради обща платформа за сътрудничество на учените в България, прилагащи в практиката молекулярните методи, под формата на Асоциация, Дружество или друг тип обединение, като за начало се създаде онлайн платформа за обмяна на опит и добри практики; тази първоначална онлайн платформа ще разпространява информация за предстоящи събития и новости, ще служи за обмяна на опит и резултати, за организиране на обучения и др.
• Към фонда „Научни изследвания“ към МОН (https://www.fni.bg/ ) има възможност и финансови ресурси да се организират конференции и научни форуми за приложенията на съвременните молекулярни методи, с цел своевременно внедряване на тези методи в рутинната диагностика и обмяна на опит и сътрудничество между институциите.
• Да се организират обучения на тесните специалисти и учените, работещи по прилагане на молекулярните методи с чисто практическа насоченост – демонстрация на стъпките от методологията (WGS и баркодинг), приготвяне на пробите за секвентен анализ и най-вече биоинформатичният анализ след това.

Презентации от Научния  колоквиум:

• Представяне на Центъра за оценка на риска по хранителната верига и въвеждане в темата на Колоквиума: Кратък обзор, Проф. Георги Георгиев, д.в.м.н. ЦОРХВ;

• „Изисквания към ДНК баркодирането и пълното геномно секвениране при използването им в официалния контрол“ д-р Ивелин Ризов, МЗХГ;

• “Анализ на биоразнообразието на дрожди от различни екосистеми - резултати от първия български ДНК баркодинг проект ”          Доц. Дилнора Гулямова, Институт по Микробиология –БАН;

• Ново-Генерационно Секвениране за Идентификация на патогени по храни, Доц. Андрей Галев, д.м., Национален консултант по епидемиология на инфекциозните заболявания;

• “Приложение на NGS технологията за анализ на взаимодийствието патоген - гостоприемник”. Доц. Румен Димитров, НЦЗПБ;

• „Секвениране от ново поколение с приложение в общественото здравеопазване. Опит от Европейската мрежа на ГМО лабораториите“ Проф. Цвета Георгиева НЦОЗА;

• "Обобщени резултати от Първата в България международна научно-практична конференция за приложението на секвенирането от следващо поколение/NGS/ при идентификация на патогенни микроорганизми в контаминирани храни и техния генотипен анализ чрез т.нар. метагеномно секвениране." Теодор Замфиров м.д. фирма Елта 90 М ООД;

• "Приложение на пълното геномно секвениране и подходите на биоинформатиката за епидемиологични анализи и надзор на инфекциозни заболявания" Д-р Виолета Русева, Институт по микробиология, БАН;

• "Асемблиране на геноми с използването на технологията за фрагментно секвениране Illumina. Анонсиране на прокариотни геноми." Д-р Владимир Толчков, НЦЗПБ;