Николай Спасов: Категоризация на вредителя Bagrada hilaris
Експертната група по здраве на растенията на Европейския орган по безопасност на храните (EFSA) е извършила категоризация на вредителя Bagrada hilaris (Hemiptera: Pentatomidae) за територията на Европейския Съюз (ЕС).
B. hilaris се среща в Африка и Азия, като по-късно се е разпространил в Северна Америка (САЩ и Мексико) и Южна Америка (Чили), където има няколко поколения годишно. Този вид не е широко разпространен в ЕС, но от 70-те години на миналия век е установен в Малта и на италианския остров Пантелерия, югозападно от Сицилия, където е икономически важен вредител по каперсите.
B. hilaris не е посочен в приложение II към Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2072 на Комисията.
Фигура 1. Глобално разпространение на B. hilaris (CABI, 2016; accessed on 3.10.2021)
B. hilaris е полифаг, който напада поне 25 семейства растения, включително няколко икономически важни кръстоцветни култури сем. Brassicaceae (броколи, зеле и карфиол).
Други икономически важни гостоприемници са: бобови растения (сем. Fabaceae), пшеница и царевица (сем. житни – Poaceae) и картофи (сем. картофови – Solanaceae).
Чифтосването при B. hilaris настъпва няколко дни след появата на възрастните, а снасянето на яйцата става 4 или 5 дни по-късно.
Възрастните живеят около 95 дни, през които женската може да снесе от 100 до 200 яйца поотделно или в малки групи от 2 до 13 яйца, които полага върху стъблата, долната страна на листата, върху цветовете на растенията гостоприемници или в почвата близо до гостоприемниците.
Развитието на яйцата (от полагането на яйца до излюпването) отнема приблизително 7½ дни при 25°C, а при 28°C, яйцата се излюпват за приблизително 2 дни. Развитието на B. hilaris от яйце до възрастно отнема 34 дни при 25°C и 18 дни при 30°C. Температурният диапазон на развитие е от 16°C до 40°C, като оптималните температури за развитието на този вид са от 24°C до 33°C.
Възрастните и нимфите са активни през деня и се хранят чрез изсмукване на клетъчното съдържание от листата, пъпките и плодовете на гостоприемниците.
В Южна Африка, B. hilaris може да развие четири пълни поколения годишно и частично пето поколение.
Дъждът, напояването и високата влажност могат да намалят популацията на вредителя.
B. hilaris може да бъде идентифициран по време на визуални проверки при внос и или на полето, освен това са налични морфологични ключове и молекулярни методи за неговото идентифициране.
