Николай Спасов: Категоризация на вредителя Colletotrichum plurivorum
Експертната група по здраве на растенията на Европейския орган по безопасност на храните (EFSA) е извършила категоризация на гъбния патоген Colletotrichum plurivorum Damm, Alizadeh & Toy. Sato, 2018, (Phyllachorales: Glomerellaceae, Colletotrichum) за територията на Европейския Съюз (ЕС).
Colletotrichum plurivorum е добре дефинирана гъба от вида C. orchidearum, за която се знае, че се среща в Африка, Азия и Америка, и която причинява антракноза и гниене на плодовете, преди и след прибиране на реколтата при повече от 30 рода растения.
Към този момент патогенът не е докладван на територията на ЕС и не е включен в Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2072 на Комисията.
Поради широкия обхват на гостоприемници, тази категоризация се фокусира върху бамя (Abelmoschus esculentus), пипер (Capsicum spp.), папая (Carica papaya), соя (Glycine max), маниока (Manihot esculenta), маслен фасул (Phaseolus lunatus), китайска бяла круша (Pyrus bretschneideri) и лоза (Vitis spp.), за които има солидни доказателства, че C. plurivorum е официално идентифициран по тях, чрез морфология и анализ на мултилокусно генно секвениране.
C. plurivorum има подобен жизнен цикъл като този на други видове от род Colletotrichum и може да оцелее през зимата като мицел и перитеции върху растителни остатъци, семена и заразени растения.
Растенията, нападнати от C. plurivorum, показват симптоми на антракноза, които включват тъмнокафяви петна по стъблото и плодовете, гниене на плодовете преди и след прибиране на реколтата, петна и увяхване на листата.
Тези симптоми обаче са подобни на тези, причинени от други видове Colletotrichum, поради което е малко вероятно патогенът да бъде открит само въз основа на визуална проверка.
В Африка, C. plurivorum се среща в Камерун и Бенин.
В Америка, този патоген се среща в Бразилия, Мексико, Пуерто Рико и САЩ.
На територията на Азия, C. plurivorum се среща в Китай, Индия, Иран, Япония, Малайзия, Мианмар, Тайван, Тайланд и Виетнам.
Към този момент няма данни този патоген да се среща на територията на ЕС.
Въпреки това, поради малките разлики в морфологията (напр. размерът и формата на конидиите) между видовете от комплекса C. orchidearum и големите междувидови вариации, съществува несигурност по отношение на действителното разпространение на патогена в ЕС. Друга несигурност, свързана с неговото разпространение, е липсата на подходящи молекулярни методи за откриване в миналото, поради което патогенът може да е бил погрешно идентифициран въз основа на тестове за морфология и патогенност, които не могат надеждно да го идентифицират.
Основните пътища за навлизане на C. plurivorum в ЕС са свързани с растенията гостоприемници за засаждане и пресните плодове, с произход от трети страни, в които той присъства.
Въпреки че, семената са докладвани като един от основните източници на инокулум, за много видове Colletotrichum няма доказателства, че C. plurivorum може да се предава от семената на неговите растения гостоприемници.
В наличната литература няма специфична информация, доказваща че C. plurivorum може да оцелява в почвата, следователно съществува несигурност относно почвата и други субстрати, свързани или не с растения гостоприемници за засаждане, като път за навлизане на патогена на територията на ЕС.
Малко вероятно е патогенът да навлезе в ЕС по естествен път (дъжд, вятър, насекоми и др.) поради голямото разстояние между страните, в които се среща и държавите-членки на ЕС.
Въпреки че, няма налични количествени данни, спорите на патогена може да присъстват и като замърсители върху други субстрати (например растения, които не са гостоприемници, селскостопански машини и оборудване и др.), внесени в ЕС. Въпреки това, този път се счита за второстепенен за навлизане на C. plurivorum на територията на ЕС.
Налични са много ограничени данни за точното местоположение на областите на настоящото глобално разпространение на C. plurivorum. Въпреки това, въз основа на малкото налични данни, климатичните зони в части от Китай, Бразилия, Иран, Япония, Мианмар, Тайван и САЩ, където присъства патогенът, са сравними с климатичните зони в рамките на ЕС.
На база на гореизложеното може да се предположи, че климатичните условия в някои части от територията на ЕС са благоприятни за установяване на C. plurivorum.
Предвид ограничените налични данни за точните местоположения на настоящото разпространение на C. plurivorum извън ЕС, съществува несигурност дали патогенът може потенциално да се установи в райони на ЕС, принадлежащи към различни от гореспоменатите климатични зони, където също присъстват гостоприемници.
След въвеждането си на територията на ЕС, C. plurivorum, подобно на други видове Colletotrichum, потенциално може да се разпространи чрез естествени и подпомагани от човека средства.
По естествен начин може да се разпространи локално главно чрез водни капчици (дъжд, напояване). Дъждът и насекомите, също могат да допринесат за разпространението на спори на Colletotrichum spp.
Чрез човешката дейност този патоген може да се разпространи на дълги разстояния, чрез придвижване на заразени растения гостоприемници за засаждане (подложки, присадени растения, присадки и др.), включително спящи растения, както и пресни плодове, замърсена селскостопанска техника, инструменти и др.
Родът Colletotrichum включва гъбни патогени, засягащи повече от 30 растителни рода, които причиняват антракноза и гниене на плодовете преди и след прибиране на реколтата на няколко тропични, субтропични и умерени овощни култури, зеленчуци и декоративни растения.
Има данни, че в районите на своето разпространение загубите на добив, причинени от C. plurivorum, варират много. Антракнозното гниене на плодовете е основният проблем след прибиране на реколтата на папая в Тайван и люта чушка в Китай. През 2017 г., се наблюдават сериозни загуби при чили в Индия, а през 2016 г., има данни за 60% заболеваемост от антракноза, причинена от C. plurivorum по бамя в Бразилия.
