Николай Спасов: Насоки за статистически надеждни и базирани на риска проучвания за гъбата, причиняваща болестта черни петна по цитрусовите плодове (Phyllosticta citricarpa)
В отговор на постъпило от Европейската комисия искане, Експертната група по здраве на растенията (Панел PLH) на Европейския орган по безопасност на храните (ЕОБХ) подготви тези специфични насоки, които да са в помощ на инспекторите, чрез проектиране на статистически надеждни и базирани на риска проучвания за гъбата Phyllosticta citricarpa, интегрирайки ключова биологична информация за вида.
Phyllosticta citricarpa принадлежи към семейство Botryosphaeriaceae. Гъбата засяга цитрусовите растения във всички райони със субтропичен климат, причинявайки намаляване, както на количеството, така и на качеството на плодовете.
Въз основа на примери се симулират три различни дизайна на проучването:
• проучвания, с цел да се обоснове свобода от вредители; • проучвания за определяне на границите на заразената зона; и • буферната зона за наблюдение, осигуряваща откриване на вредители при ниски нива на разпространение.
Първата стъпка от дизайна на проучването се състои в определяне на целите на проучването, характеризиране на популацията на растението гостоприемник и методите, които се използват за идентифициране на вредителя. Всички параметри на проучването се определят количествено, като се отчита важността на свързаните предположения.
Колкото по-точна и ясна е информацията, използвана за подбор и оценка на параметрите на проучването, толкова по-стабилни ще бъдат изводите от проучването.
Втората стъпка от дизайна на проучването се състои в количествено определяне на всеки параметър на изследването, тъй като параметрите на проучването се използват като входни данни за предложения статистически инструмент (RiBESS +) , за да се оцени размерът на извадката (т.е. брой цитрусови дървета участващи проучването).
Параметрите на проучването са:
• ниво на достоверност и дизайн на разпространението; • размерът на целевата популация; • риск факторите; • чувствителността на метода.
Последната стъпка от дизайна на проучването е разпределението на извадките в зоната на изследване, което зависи от наличната информация за целевата популация и рисковите фактори.
Устойчивостта на заключенията от проучванията, разработени с помощта на предложените подходи, силно зависи от подготовката на проучването. Предложената методология позволява да се сравняват проучванията във времето и пространството, като по този начин допринася за хармонизирането на проучванията за P. citricarpa във всички държави-членки на Европейския Съюз.
Изключително гъвкавият подход позволява проучванията да бъдат съобразени с всяка конкретна ситуация в държавите-членки, като се отчита разпространението на цитрусовите дървета и наличните ресурси.
Успехът на добрия дизайн на проучването се основава на техническите аспекти на подготовката на проучването и на участието на управляващите риска.
