Николай Спасов: Научно становище относно вноса на плодове от род Musa (банани), като път за навлизане на неевропейските представители на семейство Tephritidae на територията на ЕС
В отговор на постъпило от Европейската комисия искане, Експертната група по здраве на растенията (Панел PLH) на Европейския орган по безопасност на храните (ЕОБХ) е проучила възможността, дали вносът на плодове от род Musa (банани и банани подходящи за готвене), може да осигури път за навлизане на Bactrocera dorsalis (Hendel) (Diptera: Tephritidae) или други неевропейски представители на семейство Tephritidae на територията на Европейския Съюз (ЕС), за които бананите са гостоприемник.
При проучването са взети предвид прилаганите практики при култивирането на банани (прибиране, съхранение и транспортиране на плодовете), преди да влязат на територията на ЕС.
Извършен е преглед на наличната научна литература на английски, френски и испански език, които са най-често използваните езици в страните изнасящи банани за ЕС. Взети са предвид съответната научна и техническа информация, включително непубликувана информация от проучване, проведено в Кабо Верде, предоставена на Панел PLH от Европейската комисия.
Банани се отглежда в над 130 страни по света, предимно в тропиците, но могат да бъдат отглеждани и в субтропиците, както и в оранжерии извън субтропичните географски ширини.
По-голямата част от сортовете банани са получени от кръстоски между M. acuminata и M. balbisiana. Поради дългата история на хибридизация, сега има приблизително 130 признати сорта банани, въпреки че поради недокументирани сортове в Югоизточна Азия може да има до 500 сорта в световен мащаб.
Подгрупата от сортове Cavendish, която включва „Grande Naine“, „Dwarf Cavendish“, „Williams“ и „Valery“, доминира в международната търговия с банани, а сортът банани подходящ за готвене, който се внася най-много в ЕС е „False Horn“. По-голямата част от вноса на банани в ЕС идва от Еквадор, Колумбия и Коста Рика, където B. dorsalis не се среща.
Беритбата на бананите предназначени за износ в ЕС винаги се извършва по време на първия етап на зреене, наричан още „зрял зелен“, когато плодовете достигнат необходимият диаметър за беритба. Ако беритбата се извърши по-късно от първия етап, плодовете ще започнат да узряват естествено, синтезирайки и освобождавайки етилен по време на транспортирането. В резултат на това плодовете няма да достигнат до ЕС в подходящ търговски вид, тъй като ранното узряване води до съкратен срок на годност.
Поради тази причина прибирането на банани предназначени за износ винаги се извършва, когато плодовете са в етап на развитие „зрял зелен“.
При пристигането си в ЕС, плодовете могат да се съхраняват в продължение на няколко дни и да узряват в зреещите помещения, където те са изложени на екзогенен етилен за период от 4–7 дни. По време на процеса на зреене, кората променя цвета си от зелен към по-познатия жълт.
Дванадесет неевропейски вида от сем. Tephritidae, могат да нападат узряващите банани, т.е. да нападат зреещите плодове след преминаване на първия етап на зреене.
От тях единадесет вида принадлежат към рода Bactrocera и се разпространяват главно в тропическа Азия и Океания.
Полифагът B. dorsalis е най-широко разпространен и се среща в цяла тропическа Азия, по-голямата част от Африка и тропическите острови в Тихия океан, включително Френска Полинезия и Хавай.
Към този момент няма данни той да присъства в Южна или Централна Америка, от където ЕС внася по-голямата част от бананите, но има данни, че присъства в африканските страни, които изнасят банани за ЕС.
Дванадесетият вид от сем. Tephritidae, способен да напада узряващите бананите, е Ceratitis cosyra (Walker), който се среща в Африка на юг от Сахара. Изследвания дали представители от сем. Tephritidae могат да нападат банани, които са в първия етап от зреенето на плодовете, могат да бъдат намерени от началото на 20-ти век.
Съществуват и по-нови проучвания, при които плътността на популацията на Tephritidae е била поддържана изкуствено висока. При такива условия женските се опитват да яйцеснасят в етап на развитие на плода „зрял зелен“.
Пробиването на отвори за яйцеснасяне предизвиква освобождаване на ексудат от кората на плода, който запечатва отвора и може да попречи на женските да положат яйце в запечатания отвор.
