ПРОФ. ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ, Д-Р АКСИНИЯ АНТОНОВА: ОЦЕНКА НА РИСКА ОТ ВИСОКО ПАТОГЕННА ИНФЛУЕНЦА А ПО ПТИЦИТЕ
Актуализация на научно становище на ЦОРХВ от 10.04.2020 г.
Резюме:
Рискът Инфлуенца А по птиците да се разпространи в незасегнати до този момент други европейски държави се оценява за УМЕРЕН. Последната актуализация на данните за разпространението на Инфлуенца А по птиците, публикувана на 19 ноември 2020 г. от Европейския орган по безопасност на храните (ЕОБХ), показва, че вирусът се разпространява бързо на континента Европа. Като се вземат предвид променящата се епидемиологична обстановка в ЕС и сезонният характер на разпространение на Инфлуенца А вирусите при дивите птици, съществува потенциален риск през следващите месеци в ЕС да възникнат нови огнища на различни подтипове Високопатогенна Инфлуенца А по птиците. За сега този риск се определя като УМЕРЕН на основата на все още меката и удължена есен, но със захлаждането на времето и в зависимост от температурите и движението на птиците по миграционните пътища той ще се засилва.
През последния месец са регистрирани повече от 500 случая в Белгия, Дания, Франция, Германия, Ирландия, Холандия, Швеция и Обединеното кралство. По-голямата част от случаите се отнасят до диви птици, въпреки че малък брой огнища са констатирани и при домашни птици. Според тази последна актуализация, вероятността от разпространението на вируса от диви птици към домашни птици би могла да се оцени като УМЕРЕН до ВИСОК.
В доклада си ЕОБХ предупреждава, че високо патогенната Инфлуенца А по птиците (HPAI ) може бързо да се разпространи в Централна и Западна Европа, след като това лято са констатирани множество огнища при диви и домашни птици в Западна Русия и Казахстан. Регионът е разположен на пътя на миграция на дивите водолюбиви птици от летните им местообитания за развъждане в Западен Сибир, към Европа.
Досега, вследствие новите огнища, не са открити случаи на заразени хора, и рискът от предаване на заболяването към човека остава много нисък. Необходимо е обаче внимателно да се наблюдава развитието и еволюцията на вирусите, за да се оцени продължаващият риск от поява на вируси, които могат да бъдат предадени на хората. Еволюцията на вирусните изолати и скорошните събития за преразпределение на случаите трябва да бъдат внимателно наблюдавани, за да се оцени рискът, реасортирали вируси да се предадат на хора. Предвид ниския зоонотичен потенциал на тези вируси и строгите мерки за контрол, прилагани в птицефермите, свързани с вируса на HPAI, рискът от предаване на хора от евентуално замърсени продукти от птиче месо за сега се счита за незначителен.
Националните Компетентни власти се приканват да продължат да осъществяват надзор върху дивите и домашни птици и да прилагат мерки за контрол, за да предотвратят контакт на човека със заразени или мъртви птици. Държавите членки също се съветват да прилагат в своите райони с висок риск засилени мерки за биосигурност, посочени в Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1136 на Комисията.
Отдавна се знае, че при традиционно отглежданите патици-мюлари в България, предназначени за производството на угоен черен дроб обичайно циркулират вируси на Инфлуенца А със слабопатогенни характеристики (LPAI). Те, както и всички Инфлуенца А вируси непрекъснато еволюират и могат спонтанно да мутират, а при двоична инфекция с други Инфлуенца А вируси и да реасортират. За това патиците-мюлари следва да се отглеждат в затворени помещения и да не се допуска по никакъв начин да имат контакт с диви птици. Есенната миграция над Р. България се забави поради удължената и мека есен и продължава в момента. Нейната продължителност и интензитет зависи от метеорологичните условия. Ниските температури през есента и зимата могат да улеснят екологичното оцеляване на вирусите и допълнителното им разпространение по миграционните пътища и влажните зони за отдих на птиците по пътя им. Трайното понижаване на средно дневните температури през месец януари в рамките на (-200 С – 10 0 С) може за усили миграцията на водолюбивите прелетни птици от делата на р. Дунав и крайбрежната езерна система към вътрешността на България и разпръскване и струпване на птици около вътрешни не замръзващи водоеми и влажни зони. При такъв сценарии контактите с местните синантропни диви и домашни птици се засилват при конкуренцията им за търсене на храна.
Изисква се от БАБХ идентифициране на рисковите региони за контакт на диви птици с фермите и производствените комплекси. Особено внимание следва да се обърне на районите с висока концентрация на птицеферми с кокошеви видове и на фермите с патици – мюлари и засилване на мерките за биосигурност на птицевъдните стопанства.
Споделянето на пълните вирусни геномни секвенции е от решаващо значение, за да могат компетентните власти незабавно да открият появата на нови вируси или генетични мутации с характеристики, които са от значение за здравето на животните и общественото здраве.
