ПРОФ. ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ, Д.В.М.Н, Д-Р ДОРА ПЕТЛОВА: Зоонозата Ку-треска и данни за нейното разпространение и значение за Европа и България. Кои са рисковите групи? Как да се предпазим?
Източник: Pixabay
Във връзка с констатираните на 17.05.2020 г. 14 положителни случаи на Ку-треска в Габровска област (сред които 4 ветеринарни лекари и персонал, работещ във фермите) и установени положителни стада в три кравеферми и една овцеферма, е важно да си припомним значимостта на тази болест и рисковете които тя крие за здравето на хората и животните.
Обща информация за заболяването, причинител, пътища на предаване, клинични признаци и рискови групи
Какво представлява заболяването Ку-треска?
Coxiella burnetii е причинителят нa заболяването Ку-треска, описано за първи път в Австралия през 1937 г. От това първо описание знанията за този патоген и свързаните с него инфекции са се увеличили драстично. Центърът за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) разглежда целия напредък, постигнат през последните години по тази тема C. burnetii е вътреклетъчно развиваща се Грам-отрицателна бактерия, която заразява широк спектър от животински видове, както и човека. Генетичните детерминанти на вирулентността вече са по-известни, благодарение на определяне на геномните последователности на няколко щама от C. burnetii чрез секвентни и сравнителни геномни анализи. Епидемиологичните особености на това заболяване варират в зависимост от разглежданата географска област.
Клиничното представяне на инфекция с C. burnetii зависи както от вирулентността на инфектиращия щам C. burnetii, така и от специфичните рискови фактори при заразен пациент. Освен това не може да съществува постоянна инфекция с C. burnetii без фокус или клъстър на инфекция. Тази промяна на парадигмата трябва да позволи по-добра диагностика и управление на първично открита инфекция и отчитане на дългосрочните усложнения при пациенти с инфекция с C. burnetii. Първоначално Coxiella burnetii се е считала за род Rickettsia, след това по време на анализа на различни генни последователности на род Coxiella е класифицирана в реда на Legionellale, семейство Coxiellaceae с Rickettsiella и Aquicella (Seshadri R et al, 2003). Между тях има голяма прилика, но техните геномни архитектури са значително различни по отношение на мобилните структурни елементи.
Ку-треската е известна в научната литература още като Кланична треска, Куинсландска треска, Балкански грип и дори, коксиелоза. Тя е широко разпространено заболяване, причинявано от грам-отрицателната облигатна (задължително) вътреклетъчна бактерия Coxiella burnetii, която е в състояние да зарази бозайници, птици, влечуги и членестоноги. Клиничното представяне на заболяването Ку-треска е неспецифично при повечето животни с изключение на преживните животни. При едрите преживни животни бактерията причинява леко заболяване, но може да доведе до аборти и раждане на мъртви нежизнено способни приплоди при говеда, овце и кози.
Важно е да се отбележи, че заболяването е зооноза - болест по животните, която може да зарази и хората. Професиите с висок риск са работници в кланици, фермери, ветеринарни лекари или лабораторен персонал. През последните години се отчитат случаи на Ку-треска сред военнослужещите, разположени в Ирак и Афганистан.
Ку-треската е включена в Здравния кодекс за сухоземните животни на Световната организация за здравеопазване на животните (OIE) и държавите членки са задължени да докладват появата на болестта на OIE. Заболяването е потенциално средство за биологична война, чийто причинител е много заразен и много издръжлив в околната среда и може да се разпространява и аерогенно от вятъра. Поради високата устойчивост на Coxiella в околната среда, хората най-често се заразяват чрез вдишване на аерозоли, образувани на замърсени места, но са документирани други начини на заразяване (включително чрез храната). Основите на превенцията са избягване на образуването и вдишването на замърсен прах и консумацията на потенциално замърсена храна (например непастьоризирано мляко).
Развитието на взривовете на болестта в ЕС, особено нарастването на потвърдените случаи на Ку-треска при хора през 2008 г. в Нидерландия, предизвика специално внимание по отношение на рисковете, породени от заболяването за хората и животните. През 2010 г. Европейската комисия поиска от Европейския орган по безопасност на храните (ЕОБХ) допълнителни научни съвети и оценка на риска по отношение на Ку-треска при животни. Мандатът постави три въпроса пред ЕОБХ за оценка:
- да се оцени значението на появата на Ку-треска в държавите членки на ЕС и по-добро разбиране на мащаба и разпространението на болестта и инфекцията при домашните преживни животни и хората;
- да се оценят рисковите фактори за поява и устойчивост на Ку-треска при отглеждането на животни и свързани рискове за хората, като се вземе предвид присъствието и плътността на чувствителните видове животни;
- да се оцени ефикасността и ефективността на възможностите за контрол на болестта чрез ваксинация, фармакологични продукти и др.