ПРОФ. ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ, Д.В.М.Н: НАУЧНО СТАНОВИЩЕ: Оценка на риска от поява и разпространение на конго-кримската хеморагична треска, рискови фактори и региони за поява и разпространение на заболяването
DOI 10.5281/zenodo.5024688
Конго-кримската хеморагична треска (CCHF) е вирусно, зоонозно заболяване, което се предава чрез ухапвания от кърлежи. Хората също могат да бъдат заразени чрез контакт с виремични животински тъкани по време на клане на заразени животни. Огнищата на CCHF представляват заплаха за общественото здравеопазване, тъй като вирусът може да доведе до епидемии с висок коефициент на смъртност (10-40%). Причинява се от Nairovirus от семейство Bunyaviridae. Всички 32 членове на рода Nairovirus могат да се предават от кърлежи Argas или Ixodes, но най-ефективните вектори са членове на рода Hyaloma. Вирусът на CCHF може да зарази широк кръг домашни и диви животни.
Разпространението на болестта в България е добре проучено и са идентифицирани шест еволюционно-исторически обособени природни (ендемични) зони. Повечето от тях са разположени в южната част на страната. Хората могат да бъдат заразени от ухапване от кърлеж, незащитен контакт с телесни течности и тъкани или кръв от виремични животни или хора. Иксодидните кърлежи, особено видовете Hyalomma marginatum, са основният вектор и също естествен резервоар на CCHFV. Тези кърлежи се хранят с различни домашни (например говеда, овце, кози) и диви животни (например зайци и таралежи), които играят съществена роля в усилването и разпространението на вируса. Тъй като домашните преживни животни играят решаваща роля в жизнения цикъл на векторните кърлежи и предаването и усилването на вируса, разпространението на антителата при тези животни е добър показател за наличието на CCHFV в даден регион. Разпространението на специфичните за CCHFV антитела е изследвано при домашни преживни животни в различни региони на България и Турция. Тествани са серуми от 1165 преживни животни и е установено разпространение до 90%. Общото разпространение за България е 26%, а за Турция 57%. Резултатите подчертават риска от човешки инфекции в тези региони и важността на изследването на разпространението при животните за идентифициране на рискови области.
Целта на настоящото становище е да се направи научна оценка на риска за значимостта и разпространението на вируса CCHF чрез определяне на рисковите фактори в различните региони на Република България.
Заразените продуктивни животни с CCHFV не показват клинични симптоми. Векторите се заразяват чрез смучене на кръв върху тях и след това могат да предадат вируса. За да се оцени вероятността от поява и разпространение на CCHF в България, са идентифицирани девет групи потенциални рискови фактори (показатели), които могат да повлияят на появата и разпространението на болестта CCHF. Проблемът е, че заразените с CCHFV продуктивни животни стават виремични за повече от 30 дни. Векторите за кръвосмучене се заразяват, когато се хранят с тях и след това могат да предават вируса както вертикално, така и хоризонтално, когато заразените и неинфектираните кърлежи споделят един и същ гостоприемник. За да се оцени вероятността от поява и разпространение на CCHF в даден регион на България са идентифицирани девет групи потенциални рискови фактори (показатели), които биха могли да повлияят на появата и разпространението на болестта CCHF.